page contents Книжен ъгъл: Искендер Пала - турският отговор на Дан Браун?
Предоставено от Blogger.

Искендер Пала - турският отговор на Дан Браун?

22.3.10

Петко Тодоров

Романът на турския писател съобщава друга култура


Бива ли да обявим „Смърт във Вавилон, любов в Истанбул” на Искендер Пала за турски отговор на Дан Браун? И да, и не. По-скоро не, защото ако е „да” ще трябва да сравняваме културата на западните съчинители на интриги от сорта „Дан Браун” и културата на Пала. От което печели турският автор, но какъв е смисълът? Не начетеност, където, казано в скоби, Пала е още по-отгоре, но именно „култура”, защото особеното в случая е начинът на романизиране.

Главният герой на Пала е книга, книгата на багдатския поет Физули от ХV век – любовната история на Лейля и Меджнун (изд. Еднорог). Физули кодирал в нея  ключ към познанието на древните вавилонски звездобройци. И в следващите векове мнозина се опитват да разчетат кода. Пала е професор по литература. Романът е и разходка из персийското и арабско стихосложение, но той не измъчва читателя, не иска от него да знае предварително какво са аруз и ебджед, тази работа я е свършил преводачът под линия. Та поне в този смисъл романът не е като за читателите на Дан Браун, независимо, че формално сюжетите си схождат: загадъчна книга, кодирани съдбовни послания, тайни общества, геополитически проекти. Обаче отсъства примитивният гъдел на криминалните преследвания, убийства, кървища и прочее.

Пала е нещо между Орхан Памук и Милорад Павич. Задача на по-учените
читатели е търсене на отговор защо на българска територия тази култура, културата на неделимите пространства около центъра Истанбул не се възпроизвежда литературно. Страшно любопитна задача. Ето, един турски писател ни рисува картината на Силистренската крепост от ХVІІ век – с плаващите мелници, с дунавските айсберги, с печенето на риба на огньове, накладени върху заледената река. Приказка!

Приказката родее този Пала с Дан Браун. Същата приказка забавлява може би най-верните днес читатели на определен жанр – той е фентъзито. Човечеството живее духовно в приказка. Не ще друго. Не винаги е било така, нека си спомним някое име, кое, ами примерно Толстой, Кнут Хамсун,  Хемингуей, Селинджър.