page contents Книжен ъгъл: Откъс: „Влюбени до доказване на противното”
Предоставено от Blogger.

Откъс: „Влюбени до доказване на противното”

25.7.10

Адвокатката Сара Анджелини дебютира с модерна версия на класическия роман на Джейн Остин „Гордост и предразсъдъци”

Фицуилям Дарси е наполовина американец, наполовина англичанин. Той е един от най-добрите съдии в Меритън, но е готов да захвърли черната си мантия и да се върне към живота в английската провинция. Елизабет Бенет е млада и амбициозна адвокатка с многобройни ангажимент. Тя няма време за мъже и връзки, особено ако става въпрос за сексапилния, но високомерен съдия Дарси.

Обаче в залата на съдия Дарси и при случайните им срещи извън нея започват да прехвърчат искри и двамата се опитват да се преборят с все по-силното привличане помежду си. Когато съдбата ги събира в Англия на международна юридическа конференция, адвокатката е впечатлена от съдията, съдията е сразен от адвокатката...


След завръщането им в Щатите обаче етичните норми на професията ги задължават да прекратят отношенията си.
Те са изправени един срещу друг в най-трудното дело на живота им. Очаква ги дълъг процес, в който ще има или двама победители, или двама победени. Кой ще спечели делото – любовта или законът? Предлагаме откъс от изданието на ИК Кръгозор

Влюбени до доказване на противното

Сара Анджелини

В понеделник сутринта Дарси седеше на бюрото си и съзерцаваше мрачно пространството пред себе си. Уикендът беше минал прекрасно – Елизабет беше останала при него и посветиха часове наред в изясняване на проблемите си и планиране на бъдещето. Разбраха се, че вече са „официално гаджета“ и че ще се изправят пред последствията от връзката си – независимо какви се окажат те – като двойка. Най-лесното разрешение би било Елизабет да бъде снета от всички дела, които вече бяха дадени на Дарси. Съгласиха се да отидат заедно при господин Гардинър и да проверят дали той ще прояви желание да им помогне в дилемата.
А сексът беше забележителен. Напомняше му за онези магически дни в Пембърли, когато двамата бяха щастливи и без никакви задръжки, когато нито един от проблемите на реалния свят не бе в състояние да ги докосне. Връщането на Елизабет при него беше като внезапно оцветяване на черно-бял филм – вдъхна му нов живот и желание за живот. Без нея домът му беше стерилен и празен, а леглото му се присмиваше със своя простор. Дарси предпочиташе да бъде избутван до ръба от ненаситните й крака. А удобството на тъничката завивка беше слаба утеха без нея.

Ала въпреки новия развой на нещата между тях тя беше длъжна да приключи със задълженията си в Сан Диего. И сега той седеше и със свирепо изражение наблюдаваше календара си. Искаше му се уикендът – а с него и следващото й гостуване – вече да наближават.
Монотонността на депресията му беше внезапно разкъсана в късния следобед от появата на момчето с пощата, което му връчи една пратка. Дарси погледна към етикета, видя на него надписа „Лично и поверително“, а после забеляза, че изпращачът е от Сан Диего. Отвори я едва когато остана сам в кабинета си, а онова, което видя вътре, го накара да зяпне от изумление.
Вътре имаше черно-бяла снимка на Елизабет, облечена в черни панталони и бяла риза, но разкопчана, а под нея се виждаше бюстие, което той разпозна като онова, което бе носила в джазклуба в Лондон. Тръсна кутията и от нея изпадна самото черно копринено бюстие. На гърба на снимката имаше дълго послание, изписано в красивия наклонен почерк на Елизабет:
Тази снимка ми напомня за една конкретна нощ в Лондон. Ако трябва да бъда честна, събитията от онази нощ леко ми се губят. Спомням си колко беше нещастен, докато те мъкнех по магазините, и как се ядоса, когато ме видя облечена в костюм. Спомням си също така колко горещо беше в клуба и усмивката ти, докато танцувахме. Спомням си някакво чупене на стъкло и колко твърда беше масата. Спомням си и смеха ти, и как не можеше да спреш да се смееш. Мина толкова време, откакто чух за последно този боботещ смях, извиращ от гърдите ти. Много ми липсва! Обещай ми, че следващия път, когато те видя, пак ще се смееш така!
Дарси вдигна дантеленото бюстие и го огледа внимателно. Не си го спомняше в подробности. Сега забеляза фината дантела и банелите, кукичките на гърба, деликатната черна тъкан. Пръстите му потънаха в мекотата му. Как бе възможно тя да е носила това красиво нещо и той да не си спомня всеки инч?!
Върна поглед към снимката. Елизабет бе застанала с ръце в джобовете, подпряла леко едно рамо на стената до себе си. Тъмните къдрици на косата й се разстилаха по раменете й. Изглеждаше отпусната, замечтана. Изглеждаше красива.
Когато тази вечер той й се обади, не успя да скрие усмивката от гласа си.
– Невероятно приятна изненада! – изрече веднага, щом тя вдигна телефона.
Тя се засмя и отбеляза:
– Надявам се, че пратката е минала през съдебната охрана, без да е била отваряна!
– Може би, защото нашият деловодител е много съобразителен.
– Спомняш ли си кога го носих? Онази нощ беше ужасно пиян!
– Така е. Но мисля, че точно тогава ти казах за първи път, че те обичам!
– Доколкото си спомням, прие червените ми обувки като фетиш.
– Нямам търпение да те видя отново с тях – промърмори той.
Елизабет се засмя дрезгаво и отбеляза:
– Е, ще трябва да почакаш до уикенда.
Няколко минути по-късно приключиха разговора и Дарси заспа, стиснал здраво бюстието й.
Във вторник следобед бе не по-малко изненадан, когато получи нов пакет с надпис „Лично и поверително“. Затвори се в кабинета си и нетърпеливо разкъса плика. От него изпадна още една снимка и сгънати кожени панталони. На снимката се виждаше Елизабет, седнала на стол, боса под кожените панталони и с разкопчана бяла риза – бюстието вече липсваше от картинката. Той обърна снимката.
Винаги съм обичала тези панталони. Те са неудобни, стегнати и невъзможни за добра поддръжка. Нося ги около веднъж годишно. Последния път, когато ги носих, бях с теб. Спомняш ли си? Тогава представих един малък танц. А ти много се смя. По-късно ми каза, че искаш да ги боядисаш в бронз.
Той отново се загледа в снимката. И в този момент осъзна, че Елизабет прави в негова чест стриптийз от разстояние. Отпусна глава в ръцете си, засмя се и се замоли уикендът да идва по-скоро.
– Това цяла седмица ли ще продължи? – запита същата вечер по телефона.
– Ще продължи дотогава, докато ми свършат дрехите.
– Лизи, подлудяваш ме! Защо не правихме секс повече преди два дни?
– Защото не искам пак да се сдобия със съдийско изгаряне трета степен!
Когато в сряда до два следобед не бе пристигнала никаква пратка за него, Дарси се притесни. Започна да крачи неспокойно из кабинета си, питайки се дали пък тя не е забравила, или пратката не се е изгубила. Когато час по-късно накрая се появи, той буквално я разкъса. От пакета изпадна бяла риза и още една снимка.
На снимката Елизабет беше приклекнала на пода с разкрачени крака, облечена единствено с тази бяла риза, навила ръкавите й. Под ръба на ризата се показваха голите й бедра. Той се загледа продължително в снимката и едва тогава я обърна.
Това е твоята риза. Спомням си точния ден, в който я носи. Аз пък я облякох на следващата сутрин, защото ми хареса ароматът й. Казвала ли съм ти, че ухаеш на свеж въздух и горски мъх? Обожавам уханието ти! То излъчва сила и топлота и ми напомня за пролет. Никога не съм ти казвала колко много обичам уханието ти. Открих тази риза съвсем случайно в куфара си и оттогава насам всяка нощ спя с нея. Дълго време сърце не ми даваше да я изпера, защото все още усещах твоя аромат. Уви, на някакъв етап просто се наложи да бъде изпрана, но не и преди да започне да мирише на двама ти. А сега мирише само на мен. Това е самотен аромат, затова реших да се откажа от него.
Прочете посланието два пъти, а после пак обърна снимката, за да я погледа. После зарови лице в ризата си. Тя беше права – миришеше на нея. Веднага й се обади.
– Липсваш ми – изрече дрезгаво той, когато тя вдигна телефона.
– Ужасно е, нали? – подкачи го тя.
– Обожавам начина, по който ухаеш! Женствен, секси и кара устата ми да се наливат.
– Запази тази мисъл за уикенда!
Дарси прекара целия четвъртък в очакване на вече задължителната си пощенска пратка. Пита три пъти секретарката си – никаква пощенска пратка. Слезе дори до деловодството, за да провери дали случайно не са я забутали някъде. Напразно. Намръщи се, върна се в покоите си и вдигна телефона.
– Да не би вече да си свършила дрехите?
Тя се засмя и изрече:
– Прецених, че днешната пратка е по-добре да бъде отворена при домашни условия.
Елизабет се оказа права. Снимката я показваше коленичила на пода, с гръб към него, облечена единствено в черни прашки. Косата й беше преметната през рамо, оголвайки целия гръб и врата й за негово удоволствие и наслада. Беше извърнала леко глава и го наблюдаваше през рамо изпод спуснати клепки. Ъгълчетата на устните й бяха извити в дяволита усмивка.
От плика изпаднаха копринените черни прашки. Той ги поднесе към носа си. Ухаеха на цитрусови плодове и круши – тръпчиви и сладки. Дарси затвори очи и вдиша дълбоко. Ароматите събудиха у него спомени за нощите в Пембърли. Ала събудиха не само сърцето му, но и слабините му. Отвори очи и обърна снимката, за да прочете посланието:

Последния път, когато бяхме в Пембърли, ти обсипа с целувки целия ми гръб. И ми остави множество смучки. Трябваха им цели две седмици, за да отшумят. Но сега смятам, че съм готова за нова порция белези.