Идва семейство Тъпашки

През 2012 г. почитателите на големия разказвач Роалд Дал ще празнуват пред екраните. Именно за тогава е насрочена премиерата на филмовата версия на „Семейство Тъпашки“ (The Twits), по която вече работи Walt Disney Pictures, съвместно с продуцента на „Шрек“ – Джон Х. Уилямс. Това е втора продукция на Disney по книга на Роалд Дал след „Джеймс и гигантската праскова“ през 1996 г.

„Семейство Тъпашки“ ще е деветият филм по историите за деца на Роалд Дал. До този момент за екран са адаптирани седем негови заглавия, шест от които широкоекранни продукции и една телевизионна. „Чарли и шоколадовата фабрика“ има две филмови адаптации през 1971 и 2005 г.

Последната екранна адаптация по книга на Роалд Дал е от 2009 г. на „Фантастичният господин Фокс“, която е с номинация за Оскар през 2010 г. в категорията „Анимационен филм”. По традиция героите на Дал ще ни говорят с гласовете на известни актьори. След като Мерил Стрийп и Джордж Клуни озвучиха лентата на „Фантастичният господин Фокс“, съответно в ролите на госпожа и господин Фокс, през 2012 г. се предполага, че героят на Роалд Дал – господин Тъпашки, ще ни проговори с гласа на комедийната легенда Джон Клийз, който е и сценарист на филма.

И докато лентата види бял свят, читателите могат да се запознаят отблизо със „Семейство Тъпашки“, но в книжен вариант (ИК Ентусиаст).

Роалд Дал мразел брадите. Никога не си е пускал брада и не можел да разбере защо на някого ще му се прииска да скрие лицето си по този начин. Стигнал до заключението, че хората си пускат бради, за да прикрият някоя неприятна страна на личността си. Роалд Дал намирал брадите за отблъскващи и мръсни и смятал, че по тях винаги има залепнала храна. Господин Тъпашки е един от най-отвратителните и смрадливи персонажи във всички истории на Роалд Дал – и какво има той на лицето си? Четинеста, стърчаща брада, естествено!

Господин Тъпашки е дразнеща и неприветлива личност, чието лице, с изключение на челото, очите и носа е покрито с косми. Косата му, за която той мисли, че му придава мъдър и авторитетен вид, е сплъстена и твърда. Той е 60-годишен и никога не се къпе. Това обяснява защо в брадата му има остатъци от храна, попаднали там, докато се е хранил. Но вместо да ги почисти, от време на време той си ги хапва с охота.

Госпожа Тъпашка е не по-малко неприятна от съпруга си. Тя обаче, за разлика от него някога е била красива, но лошите мисли я превърнали в най-грозната жена на света. Едното й око е стъклено и понякога госпожа Тъпашка го използва, за да погажда номера на мъжа си и да го стряска.

Господин и госпожа Тъпашки наистина са отвратителни. Миришат, защото никога не се къпят, бият се и си погаждат номера един на друг. И най-важното – мразят деца. Най-лошото от всичко обаче е, че държат маймуни в задния си двор. В клетки. Време е маймунките да си отмъстят на двете най-отблъскващи същества на света... Предлагаме откъси от книгата и любопитни факти за Роалд Дал.

Господин Тъпашки

Господин Тъпашки беше един от хората с космати лица. Цялото му лице с изключение на челото, очите и носа бе покрито с гъсти косми. Тези чудеса растяха на отвратителни валма дори от ноздрите и ушите му.
Господин Тъпашки имаше усещането, че заради своята окосменост изглежда невероятно мъдър и величествен. Но в действителност не беше нито едното, нито другото. Господин Тъпашки беше тъпак. Беше се родил тъпак. А сега, на шейсетгодишна възраст, беше по-голям тъпак от когато и да било.
Космите по лицето на господин Тъпашки не растяха гладко и равномерно както при повечето хора с космати лица. Растяха подобно на клечки и стърчаха във всички посоки като четината на четка за обувки.
И колко често си миеше господин Тъпашки четинестото лице?
Отговорът е НИКОГА, нито дори в неделя.
Не беше се мил от години.

***
Господин Тъпашки дори не си правеше труда да си отваря устата широко, докато яде. В резултат на това (пък и може би защото никога не се миеше) в космите по цялото му лице имаше непрекъснато полепени стотици остатъци от някогашни закуски, обеди и вечери. Е, все пак не бяха големи парчета, защото по-едрите той избърсваше с опакото на ръката или с ръкава си, докато ядеше. Но ако се загледате отблизо (не че ще ви се прииска някога да го сторите), ще забележите мънички люспи от бъркани яйца, полепнали по космите, спанак, доматен сос, рибешки костички, кълцан пилешки дроб и какви ли не още отвратителни работи, които господин Тъпашки обичаше да си похапва.

***
- Замисляш нещо май – каза госпожа Тъпашка, обърната с гръб към него, за да не я види, че си е извадила стъкленото око. – Всеки път, щом се умълчиш така, аз си знам, че нещо си намислил.
Госпожа Тъпашка беше права. Господин Тъпашки замисляше какво ли не, та чак главата му пушеше от замисли. Опитваше се да скрои наистина много гаден номер на жена си днес.
- По-добре внимавай – предупреди го госпожа Тъпашка, - защото щом подуша, че нещо си замислил, не те изпускам от очи.
- О, я млъквай, стара вещице – сряза я господин Тъпашки. После продължи да си пие бирата, а злосторният му ум не спираше да се напряга и да обмисля поредния отвратителен номер, който да погоди на старицата.
Изведнъж, след като изля последната глътка бира в гърлото си, господин Тъпашки зърна най-неочаквано противното стъклено око на госпожа Тъпашка да го гледа от дъното на халбата му. Това го накара да подскочи.
- Казах ти, че не те изпускам от очи – изкудкудяка старицата. – Очите ми са навсякъде, така че най-добре внимавай.

***
Господин Тъпашки е ужасно изненадан

Господин Тъпашки, който вярваше, че е видял жена си за последен път, седеше в градината с тържествуваща физиономия на лицето и с халба бира в ръката.
Госпожа Тъпашка се спускаше съвсем безшумно. Намираше се горе-долу на височината на къщата, когато най-неочаквано викна колкото сили имаше:
- Сега вече те спипах, смрадлива скумрийо! Мухлясала ряпа такава! Дърт мръсен негодник!
Господин Тъпашки подскочи така, сякаш го ужили огромна оса. Дори си изпусна бирата. Погледна нагоре. Вкамени се. Зяпна. Изхриптя. Няколко клокочещи звука излязоха от устата му.
- Ухххххххх! Архххххххххх! Оухххххххх!
- Ще ти го върна тъпкано! – крещеше госпожа Тъпашка. Тя се беше устремила право към него. Беше поаленяла от гняв и размахваше във въздуха дългия си бастун, който остана закачен за ръката й през целия полет.
- Ще те направя на пихтия! Ще те размажа на пастет! Ще те разплескам като пита!

***
Къщата, дървото и клетката с маймунките

Но стига толкова за това. Можем до безкрай да разказваме за отвратителните номера, които тези две отвратителни създания не спираха да си погаждат. Трябва да продължим нататък с историята.
Ето картинка на къщата и градината на господин и госпожа Тъпашки. Каква къща! Прилича повече на затвор. И няма нито един прозорец!
- На кого му трябват прозорци? – беше заявил господин Тъпашки, докато я строяха. – Кой иска куцо и сакато да му наднича в къщата и да го гледа какво прави?
Явно на господин Тъпашки не му идваше наум, че прозорците бяха изобретени преимуществено за да се гледа навън от тях, а не навътре.
А какво ще кажете за тази страховита градина? Госпожа Тъпашка беше градинарката в нея. Справяше се адски добре с отглеждането на магарешки бодили и коприва.
- Винаги отглеждам много магарешки бодили и много коприва – обясняваше обикновено тя. – Така държа настрана любопитните деца.
Близо до къщата ще забележите работилницата на господин Тъпашки.
От едната страна се вижда Голямото мъртво дърво. По него никога няма листа, защото е мъртво.
Накрая, недалече от дървото забелязвате клетката с маймунките. В нея живееха четири маймунки. Те бяха собственост на господин Тъпашки. По-нататък ще научите повече за тях.

Семейството на Роалд Дал

Бащата на Роалд Дал, Харалд, бил норвежец. На четирийсет годишна възраст той пострадал при ужасен инцидент и се наложило да ампутират лявата му ръка – но макар и без ръка, той винаги успявал сам да си връзва връзките на обувките. На млади години Харалд Дал се преместил в Кардиф и започнал много успешна търговия с кораби.
Майката на Роалд, Софи, също била норвежка. Тя се омъжила за Харалд през 1911 г. и двамата имали пет деца: Астри, Алфхилд, Роалд, Елсе и Аста. Роалд бил единственото момче сред сестрите си.
За жалост Астри починала от апендицит, когато била на седем години, а само след два месеца бащата на Роалд починал от сърдечен удар. По това време Роалд бил едва на три годинки, така че почти не си спомнял баща си.
Роалд Дал имал и доста по-големи полубрат и полусестра, Луис и Елън, защото баща му бил женен и по-рано. Всяко лято майката на Роалд и шестте деца ходели заедно на почивка в Норвегия.
Роалд бил много близък със сестрите си, особено с най-голямата Алфхилд, или Алф. Средната му сестра Елсе мразела училището (точно както самият Роалд). Когато майка й я изпратила да учи в пансион в Швейцария, Елсе изяла билета си за влака, за да я хванат и да я върнат обратно. Аста, най-малката сестра на Роалд, се включила в Кралските военновъздушни сили по време на Втората световна война. Летяла с бойни балони в Англия и по-късно получила медал от краля на Норвегия.
Самият Роалд Дал имал пет деца: Оливия, Теса, Тео, Офелия и Луси. Оливия починала трагично от шарка, когато била на седем години – на същата възраст, на която починала и най-голямата сестра на Роалд.

Семейните празници на Роалд

ВЕЛИКДЕН
Бащата на Роалд Дал починал, когато Роалд бил на три годинки, така че майка му отгледала сама него и сестрите му. На всеки Великден тя наемала къща в Тенби, Уелс, и завеждала децата там за празниците. Къщата, която наричали Бунгалото, се намирала на брега на морето. Когато настъпвал приливът, вълните се разбивали о едната от стените й. Роалд и сестрите му събирали морски охлюви и си правели с тях сандвичи с хляб и масло.
ЛЯТОТО
Най-хубава от всичко била лятната ваканция. От времето, когато бил на четири годинки, та чак докато станал на седемнайсет, Роалд и семейството му отивали всяко лято в Норвегия. По онова време още нямало редовни пътнически полети, затова пътуването представлявало цяло приключение. Отнемало им четири дни, за да стигнат дотам, и още четири за обратния път! Пътят по море от Нюкасъл до Осло траел два дни и една нощ, а Роалд непрекъснато страдал от морска болест.
Най-накрая стигали до мястото, което Роалд Дал наричал „вълшебния остров”: остров Тьоме в един норвежки фиорд. Семейството прекарвало времето си в плуване и слънчеви бани, разходки по скалистите брегове и риболов. Когато Роалд бил на седем години, майка му им намерила една моторна лодка, така че можели да разглеждат и други острови.
„Събирахме се по бордовете на смешната ни малка бяла моторна лодка, докато пътувахме през надигащите се, белопенести вълни. Измокряхме се до кости, докато майка ни спокойно управляваше лоста на кормилото. Понякога вълните бяха толкова високи, че, заклевам ви се, щом се спускахме в падината на някоя вълна, целият свят се изгубваше от поглед… Изискваше се голямо умение да управляваш малка лодка в подобно море… Но майка ми прекрасно знаеше как да се справи и ние никога не се страхувахме.”