За разумната употреба на комплиментите

Петко Тодоров

„А Изабел съзнаваше, че сред многобройните й слабости склонността да мисли прекалено много беше една от най-изявените” – няма друга такава Изабел, освен Далхаузи, постоянната героиня на Алегзандър Маккол Смит, сега в „За разумната употреба на комплиментите” (изд. „Еднорог”). Изабел е между втора и трета младост, главен редактор на философско списание, неизбежна жертва на любопитството си.


Тя е родила синче от 14-години по-млад баща, бивше гадже на племенницата й. И заедно с това е получила уведомление, че я сменят от длъжност. Въобще напрежение. Маккол Смит сервира диалози за някаква картина върху 7-8 страници, но нали и човеците, които минават за интелектуалци, заслужават литературен живот. И за да не се плашат излишно някои читатели: Изабел се впуска, както обикновено в разгадаването на мистификация – сега около смъртта на художник.