page contents Книжен Ъгъл: Етгар Керет - най-четеният автор в израелските затвори
Предоставено от Blogger.

Етгар Керет - най-четеният автор в израелските затвори

20.9.10

Етгар Керет, най-четеният автор в израелските затвори и най-краденият автор в израелските книжарници, "гласът на следващото поколение" (Салман Рушди), човекът, чийто нов сборник разкази се разпродаде само за три седмици в тираж 65,000 на миниатюрния израелски книжен пазар, пристига в България.

Керет ще гостува на София, Пловдив и Стара Загора, за да представи дебютния си сборник разкази на български език "Автобусният шофьор, който искаше да бъде бог" (ИК "Жанет 45").

21 септември 2010 г., 19:00 ч. Софийска градска художествена галерия, зала 2, ул. Ген. Йосиф Гурко 1. Предлагаме един разказ от сборника.

Йордан

Етгар Керет


Още преди да приключи с въвеждането на тайния код в стенния си сейф, Йордан усети, че нещо не е наред. Един глас някъде дълбоко в него каза:

Но след дванайсет години тежка работа за "Мосад" той се бе научил да се отнася към шестото си чувство също толкова скептично, колкото към другите пет. Но ето че този път сетивата не го подведоха. Сейфът беше празен. Трите "изтрити" досиета и велурената му чанта със снимките бяха изчезнали. За пръв път, откакто убиха родителите му право пред очите му, Йордан си позволи да пребледнее.

- Не се паникьосвай! – нареди вътрешният му глас. – Мисли, мисли, мисли!

Само дето мисленето беше почти напълно невъзможно, докато същият този вътрешен глас продължаваше да дудне.

- Никой не знаеше комбинацията освен жена ми, Йемима – помисли си Йордан в опит да сведе до минимум списъка на потенциалните заподозрени. – Но аз я убих през ноември след оня гаф със захарина в кафето.

Стоеше пред празния сейф напълно попилян. Ето наказанието за грешката, която допусна през ноември, като сам се остави с празен списък на заподозрените. Да не би пък да пропуска някого? Йордан си спомни какво го учеше Халамиш в подготвителния курс (преди да го разобличат като внедрен човек на Червените кхмери):

- Не вярвай на никого, дори на себе си!

Изведнъж му просветна.

- Аз съм откраднал досиетата! – прошепна си изумено. – Всичко съвпада: аз знаех комбинацията, аз имах удобна възможност. А и кой освен мен би имал причина да открадне велурената чанта със снимките?

След първоначалния шок Йордан реши, че трябва да действа, и то бързо. Изненада се в гръб, безпроблемно надделя над себе си и се върза за един стол.

- Кой те праща? – ревна си гневно. – Говори, задник!

- Ти да не превъртя, бе? – отвърна си объркано. – Това съм аз, тоест ти, Йордан. Развържи ме.

- Млъквай, предател! – каза Йордан и се зашлеви.

- Аз, предател? – отвърна си изненадано. – Йордане, в ред ли си? Познаваш ме, откакто се помня. Знаеш, че никога не бих предал родината.

Йордан се направи, че си вярва и се самоотвърза.

- Тфдал – каза и си подаде цигара, след което си благодари:

- Шукран1.

- Аха, сега те пипнах, кучи сине арабски – кресна Йордан възбудено.

- Стига де, бива ли да злословиш за мама? – отговори си с престорена невинност.

- Няма мама, няма татко, шпионино. Да не беше шпионин, щеше ли да отговориш на арабски, а?

- Ами ти ми предложи на арабски бе, кретен. Нали го учихме заедно в подготвителния курс – отвърна си Йордан с наранени чувства. И в думите му имаше голяма доза искреност.

- Повярвай му, казва истината – пошушна вътрешният му глас с лек руски акцент. – В края на краищата той си ти. Трябва да му вярваш.

- Нищо не трябва, освен да пожертвам живота си за родината – заяви Йордан на собствената си персона. – Освен това... я чакай малко. Какъв беше тоя лек руски акцент?

Бръкна във вътрешността на ума си и измъкна оттам едно джудже с казашки калпак.

Докато Йордан караше закопчаното с белезници джудже на разпит в главното управление, човечето доброволно изпя известно количество информация.

- Виж сега – рече, – от Гласността насам няма кьорава работа. Всички в КГБ умираме от скука. Така че решихме, как беше по вашему... да погодим номер. Претърсихме си досиетата, за да открием агента с най-нисък коефициент на интелигентност в света и...

Йордан не го изслуша докрай. Измъкна запалката на колата, ръгна съветското джудже в дупката, върна запалката на мястото й и натисна. След три секунди джуджето престана да пищи. Йордан направи обратен завой и се прибра у дома.

- Е, малко се изложих в частта с пространственото мислене на теста – си рече. – Но чак пък да съм агентът с най-ниска интелигентност в света... хайде, моля ви се!

- Знаеш ли – отговори си мазно-мазно, – някога познавах един грузински агент, който не умееше да брои до три...

Възнагради се с очарователна усмивка в огледалото.

Дълбоко в себе си все още си нямаше доверие.

Превод Милена Варзоновцева

*"Тфдал?", "Шукран!" (араб.) – "Желаете ли?", "Благодаря!" – бел. прев.