page contents Книжен Ъгъл: Много или малко са 100 дни в Китай?
Предоставено от Blogger.

Много или малко са 100 дни в Китай?

27.10.10

Яна Шишкова*

Колко пъти ви се случи да доведете мечтите си докрай? Колко пъти пожелахте, осъществихте и документирахте за вековете своя мисъл, план? Успяхте ли да споделите с други хора така, че да ги направите съпричастни?

Когато за пръв път имах удоволствието да прочета книгата на Румяна Николова и Николай Генов "100 дни в Китай. Едно пътуване в Поднебесната империя" (ИК "Хермес"), направо не можех да повярвам до каква степен хора, които не са китаисти, са успели да напипат точните компоненти, които дават опорни точки и подход към китайската култура. От собствен опит знам, че подобни познания се избистрят в обща картина след поне десет години задълбочени занимания с китайски език, литература, история, философия, култура и география. И все пак, ето че пред мен бе мечтаната книга, която аз се гласях един ден да напиша.
Увлекателна, с жив език, с ярки картини от действителността, подплатена с множество любопитни факти и собствен поглед към китайския народ и пъстрата общност на малцинствата (в книгата ще се запознаете с цели единайсет от тях).

Дворецът на висшата хармония в Забранения град.
Снимка Николай Генов
В България все още твърде малко се знае за чудесната страна Китай. По традиция обаче сме склонни да коментираме и осъждаме дочути от пресата полуистини и доукрасени истории. Точно затова тази книга се явява безценен гид в един далечен от нас свят. От една страна, читателят ще бъде пространно въвлечен в културните реалии на хората, които доскоро познавахме само от нискокачествените стоки в Илиянци, от друга – ще проследи една моментна снимка от живота и нравите в тази твърде динамично развиваща се страна.

Кои са авторите?

Мнозина вече ги познават от книгите им „Никой не си тръгва от Индия завинаги”, „Книга за България” и „Свещени места по света от Юкатан до Хималая”, издания на ИК „Хермес”, от филмите им „Безсмъртната вяра” и „Традиция на пет хилядолетия” от телевизионния сериал „Чудесата на Индия”, от фотоизложбите и стотиците им публикации в медиите.

Румяна Николова е филолог по образование с над 30-годишен професионален стаж като журналист. Работила е по теми на културата и изкуствата, архитектурата, екологията и туризма във вестниците „Вечерни новини”, „КЕШ”, „168 часа”, списание „Идеален дом DECOR” и казва, че отдавна е спряла да брои и събира публикациите си. Николай Генов над четиридесет години обикаля интересни и труднодостъпни места в България и по света, за да снима и пише. Работил е в няколко списания, фотографски агенции и вестници. Сега е фотограф и журналист на свободна практика. Присъдено му е званието „Фотограф-художник” и е автор на 10 фотоизложби, както и на снимките в няколко албума на историческа тематика. Двамата имат колекции от различни отличия за работата си.

Статуя на Конфуций в неговия храм в Пекин.
Снимка Николай Генов
Признават, че са неизлечимо пристрастени към пътуването и са убедени, че на път човек живее най-пълноценно, гледа най-широко и мисли най-дълбоко. Не приемат на сериозно обаче определението „професионални пътешественици”, коeто някои вече са им дали. Казват, че не са нито най-големите пътешественици, нито най-талантливите пишещи и снимащи, но са добра комбинация от трите. Скитали са в няколко десетки страни на четири континента и твърдят, че винаги са или на път, или в подготовка за път. Казват, че две очи виждат добре, а четири - още по-добре. А най-пълнокръвна е картината, като добавят към четирите още две – на фотокамерите си.

Никое представяне обаче не може да предаде умението на двамата автори заедно да посеят знания, красота и любопитство. От страниците на „Сто дни в Китай” ще прочетете за това как да се преодолее езиковата бариера в Поднебесната, доколко всъщност е непозната китайската кухня в България, за трудностите в достигането на Тибет, за знойните жени на Юннан и свещената обиколка кора в Тибет, за Конфуций и уникалното китайско писмо, за Средния път и бодхисатвите, които остават, за да насочват към пътя на Буда обикновените хора, за Пътя на чая и конете (също толкова важен, колкото и Пътят на коприната), за могъщия пръв император на Китай Циншъхуанди и най-голямата ВЕЦ в света „Трите клисури”.

От мисълта се ражда идея, от идеята – действие, от действието - пътешествие, а от пътешествието – „Сто дни в Китай”. При размаха, с който авторите са засегнали на практика цялата култура на Китай, те почувстваха нужда да потърсят китаист, който да консултира книгата. Откриха мен покрай сайта „Всичко за Китай”, а когато се оказа, че сме пътували на практика по едни и същи маршрути с разлика от десет години, всичко бе решено. Аз се влюбих в книгата и идеята и помолих за разрешение да допълня на места фактологическите статии. Авторите топло подкрепиха идеята, затова решихме да дам на читателите възможност първо да се запознаят с нещо много важно – кратък исторически обзор, тъй като навсякъде по-нататък се срещат отпратки към съответната династия, когато е бил построен даден храм или се е случило някое важно събитие. И наистина, без базови познания много трудно човек може да се ориентира в необятната култура на Поднебесната.

Кратък исторически обзор
Смята се, че историята на китайската цивилизация започва от сливането на две от древните култури, които са съществували на територията на Китай във времената на неолита, а именно културата Яншао (VIII-VI хил. пр.Хр.) и културата Луншан (IV-II хил. пр.Хр.).

Официалната китайска историография говори за управлението на Тримата господари и Петимата императори, преди да се основе първата династия Ся. Тримата господари са основни персонажи в китайския пантеон. Съществуват шест и повече предположения за това кои точно са те, но основно за предтечи на китайския народ се смятат Фуси, Шъннун, или Божествения земеделец, и Хуанди, или Жълтия император.

Фуси е повелителят на посоката Изток. Свързан е с митовете за сътворението на човешкия род, тъй като със сестра си (вероятно Нюуа) били единствените оцелели от Потопа. Тиквата лодка, в която се спасили, стигнала до планината Кунлун (обиталище на боговете в китайската митология), станали мъж и жена и родили парче месо, което разрязали на парченца. От всяко парченце се родил човек (Във: Кюнстлер, Мечислав. Митология на Китай. С.: Български художник, 1987). Фуси също е и културен герой, който научил хората да готвят, да ловят риба с мрежи и животни - с железни оръжия. Той е и първият, който създава институцията на брака.

Гравираната планина Майдзишан.
Снимка Николай Генов
Повелител на Юга е Шъннун, още наричан Йенди, или Огнения император. Той е единственият герой, за когото е сътворено епично произведение, понеже за китайската литература не са характерни епоси, подобни на „Одисея” и „Илиада”. Той става дори по-важен, когато четем за него в „Шъдзин” („Книга на песните”) – уникален сборник народни песни, събрани в периода Х-IV в. пр.Хр., влязъл в основата на китайската философия и литература. Шъннун, Божествения земеделец, учи хората да обработват земята. В трактата „Хуайнандзъ” е описан по следния начин: „Божествения земеделец опитвал вкуса на всички растения и всеки ден по седемдесет пъти се тровел”. Така той пръв дава на хората билколечението и се явява баща на китайската традиционна медицина.

Жълтия император е особено важен персонаж, тъй като е смятан за божествен прародител на племената джоу, от които произхождат етническите китайци хан. Той е повелител на Центъра, има четири глави, обърнати по четирите основни посоки на света, живее в планините Кунлун в нефритени палати. Императорите на Китай свързват произхода си с него. Той дава и началото на всички обреди, учи хората как да прогонват злите духове, да коват оръжие и леят метал, а също и да добиват руди. Според историческите трактати, след Тримата господари следват Петимата императори, а след тях властта е дадена на Великия Ю, който успял да укроти Потопа. Именно той е първият от владетелите на недоказаната все още династия Ся и първият, който създава династиен принцип на унаследяване на трона.

Тук трябва да споменем, че митологията и историята в Китай винаги са се движили паралелно. Митичните фигури постепенно са се превръщали в древни владетели, които самият Конфуций дава за пример за подражание. Следва периодът Шан-Ин (XVII-XI в. пр.Хр.). По това време се формират основите на социалното и политическото устройство, на нравствените ценности, които определят и до днес лика на китайската държавност и култура. Пак тогава бива открита техниката на леене на бронз, заражда се пиктографичното писмо, наречено Дзягууън (Първо писмо върху кости), за което ще поговорим в главата за китайската писменост. Малко хора знаят, че китайският етнос хан всъщност се появява на територията на Древен Китай едва към ХI в. пр.Хр.

Първите китайски племена джоу са завоеватели, които покоряват народа ин, приемат и доразвиват наследеното социално устройство и култура, като впоследствие присъединяват историята на инците към своята собствена, затова и се говори за 5000 години китайска цивилизация, а не за 3000 години например. Първият владетел на династия Джоу (XI-III в. пр.Хр.) се нарекъл У уан (Владетеля Войнствен), чийто баща бил Уън уан (Владетеля Мирен). От тези двамата започва продължаващото чак до 1911 г. разделение на управляващите на у – военни, и уън – цивилни чиновници. След смъртта на У уан фактически управляващ станал регентът на малкия владетел, който се нарекъл Джоу гун.

Джоу гун се постарал бързо да разпространи културното наследство на инците от периода Шан върху всички завладени територии. По негово време построили новата столица Чънджоу, в която се установила по-голяма част от администрацията и преминалите на страната на джоусците ински армии. В старата западна столица Дзунджоу останали други шест армии и самият уан. Поради този западен център на властта тази част от историята на Китай е наречена период или династия Западна Джоу. От предговора ще научите още за Мандата на Небето, периода Източна Джоу, първия китайски император Ин Джън, династия Хан, периода на Трицарствие, късните империи на Китай, за да се стигне до модерната история на Поднебесната империя.

Модерна история
През 1911 г. избухва Синхайската революция под ръководството на Сун Ятсен (с китайското име Сун Джуншан) и партията Гуоминдан. Династия Цин пада от власт, а Сун Ятсен става пръв президент на новосформиралата се Република Китай. Следват години на политическа нестабилност. През 1921 г. е основана Китайската комунистическа партия, която постепенно става открит съперник на партията Гуоминдан, и през 1927 г. избухва изтощителна гражданска война. Чак през 1933 г., когато е началото на японската инвазия в Китай, враждуващите китайски партии се обединяват срещу общия враг. Японското нашествие е спряно чак с края на Втората световна война и не без помощта на СССР. В периода до 1949 г. Китай продължава да е разкъсван от вътрешни междуособици. Комунистическата партия надделява, а членовете на Гуоминдан със своите семейства бягат на остров Тайван, където се намират и до днес. На 1.10.1949 г. от терасата над Портата на небесното спокойствие (южният вход на Забранения град) председателят Мао Дзъдун провъзгласява Китайската народна република.

Тежки години изживява младата държава. Още от икономическите опити през 50-те години, завършили с пълен провал, чак до мрачните времена на Културната революция (1966-76 г.), когато образованието замира, са избити или пратени в превъзпитателни лагери хиляди интелектуалци, изгорени са книги и почти всички манастири, разграбени са културните и историческите забележителности. След смъртта на Мао през 1976 г. е хваната Бандата на четиримата – това са четиримата политици, отговорни за Културната революция. Начело на Бандата стои Дзян Цин, съпругата на Мао Дзъдун. През същата година се извършва рязък курс във вътрешната и външната политика на Китай, като официално през 1978 г. е обявено откриването на Китай за външния свят. Оттогава започва невиждан по мащабите си икономически подем, резултатите от който виждаме в днешните заглавия на световния печат и във всяко кътче на тази огромна страна.

С това историческият разказ приключва и започва същинското пътешествие из Китай, за което разказват Румяна Николова и Николай Генов. Искрено завиждам на читателите, които за пръв път ще се потопят в необятните дебри на тази магична страна.

* Яна Шишкова е преподавателка по китайски език и култура в СУ „Св. Климент Охридски”