page contents Книжен Ъгъл: Избрано от седмицата: Древни гърци, египетски оазис и скандинавска самота
Предоставено от Blogger.

Избрано от седмицата: Древни гърци, египетски оазис и скандинавска самота

9.10.10

Петко Тодоров

Древните гърци ни откриват Тракия

На Анакреон дължим тракийската трапезна техника: „една част вино към две части вода”. Гръцкият поет живял около 560-478 г. пр.Хр., припомня Димитър Попов в „Гръцките интелектуалци и тракийският свят” (изд. „Лик”). На Анакреон дължим и хипер любопитното сведение за тракийския селекционерски гений: „Мизите откриха кръстоската на магаретата – жребци с кобили”.

„Опит да се проследи развитието на представите на гърците по отношение на тракийския свят, като се тръгне от Омир и се стигне до Полибий”, обяснява Попов книгата.

Първата й част е аналитична – Попов разказва. Втората е с откъси от античните автори със споменаване на траките. Познавателно във всякакви отношения. Вижте само каква чувственост: „И много девойки идват при теб и с нежни ръце, те в омая плискат кожата на нежни бедра, като че ли блестящата вода е мехлем” – Алкей възпява реката Хебър.

Как се печели арабският „Букър”

Романът „Оазисът на залеза” на Баха Тахер е много по-сериозен от заглавието си (изд. „Обсидиан”). Даже е първият, получил арабската версия на наградата „Букър” - през 2007.

Млад египетски офицер е назначен за управител на затънтен оазис през 1897, откъдето е практически невъзможно да се върне жив. Той дори заминава с жена си. Тя е ирландка и това е половината сила в интригата. Дамата е подготвен познавач на древен Египет и търси в оазиса гроба на Александър Велики. И както е в подобни сюжети, предизвиква конфликти от сорта „сблъсък на цивилизации”.

Тахер е наясно с подобните сюжети и със себе си като писател. Той овладява хлъзгавините от струпване на горния сблъсък, на междуплеменни и социални конфликти, на недоизказани семейни страсти и неясна сексуалност и извежда романа встрани от дамското четиво, към което кой-знае защо го бута заглавието.

Още един скандинавски роман на Пер Петершон

„Хайде да крадем коне” е по-богат на нюанси роман на Пер Петершон от предишния преведен „Проклинам реката на времето”, а може би просто различен (изд. „Делакорт”). Мъж на 67 се оттегля в самота на едно затънтено място и го спохожда миналото: „Когато някой каже, че миналото е далечна страна, че там нещата се вършат по друг начин, си мисля как и аз май съм постъпвал така през по-голямата част от живота си”.

Типично скандинавски и затова странен за нас южняците, но и по тази причина магнетичен роман на норвежеца. Техният скандинавски разказ не е бавен, а небърз и оставя усещане за съвсем реално време и по тази причина – за съвсем реални обстоятелства и движения. Героят на Петершон се връща в пропастта между детството и юношеството си, непосредствено след войната, когато губи едни опори и печели въпроси. И му е дошло времето за търсене на отговори.