page contents Книжен Ъгъл: Преводачите излизат на светло
Предоставено от Blogger.

Преводачите излизат на светло

11.10.10

Петко Тодоров

То е съвсем инцидентно и затова заслужава внимание

Пенка Кънева огласи в „Преводът – лица и маски” обществената тайна така: „Удивителното е, че чуждият език се знае добре, но родният – отчайващо лошо”. Тя говори за сегашната работа на преводачите. Тайната е обществена, защото Кънева не открива Америка. Констатацията е от символите на „първоначалното натрупване на капитала” на частното ни книгоиздаване. Тайна е, защото такава й е силата – сила на тайна.



И ето другото удивително: Коя беше тази Пенка Кънева? Тя е превела над 200 книги некомерсиални четива от украински, белоруски и руски, вкл. Набоков и Манделщам. И въобще кой се вълнува от такива неща? Кой би разгърнал втората книга на Емил Басат със заглавие „Преводът – лица и маски” (изд. „Панорама”), освен участниците в нея и някои техни колеги?

За нея: това са разговорите му с преводачи, правени от 1984 насам. Особеното на тези интервюта е, че са правени за проектирана книга, а не за друга медия. Книга за преводача, такава излиза за първи път. Преводачите разказват за себе си и за работата. Във втората са 12, от калибъра на Кънева. Нека поне тук да отбележим имената им: Александър Шурбанов, Жени Божилова, Лоте Маркова, Гергана Стратиева, Сергей Влахов, Венцеслав Константинов, Недялка Чакалова, Дани Чакалова, Петко Бочаров, Борис Мисирков, Теодора Джебарова.

Важни имена за българската култура. Неизвестни са заради провинциалните нрави на нашето общество. Колко години бяха нужни за да стигне до публичност работата на Иглика Василева – дадоха й Наградата на София!

А книгата си заслужава, даже без символното значение. Защото Жени Божилова дава с 3 изречения диагноза на езика на сегашната ни литература, защото Сергей Влахов разказва невъзможна за измисляне от писател съдба, защото тук са неизвестните факти от културната ни история през ХХ век.

Големият български превод не свършва с тези хора. Техните следовници обаче ще са все по-малко и трудът им ще е все повече обществена тайна. Което следва да се приеме философски.