Черният ангел Мара Бунева

Петко Тодоров

Излизат на бял свят документите за македонското движение

На 13 януари 1928 в Скопие при стария мост на Вардар 25-годишната Мара Бунева причаква Велимир Прелич и го гръмва. При опита да бъде заловена, тя се прострелва в сърцето. Прелич е висш сръбски чиновник в Скопие, известен с активното си участие в асимилаторската сръбска практика сред местното население и най-вече с мъчения над студентите, уличени в пробългарски занимания. Това – след включването на Македония в Югославия.

Мара е от Тетово, живяла в България, омъжена за русенец. Цочо Билярски събра всичко писано през епохата за нея и други документи в „Подвигът на Мара Бунева” и още: „Тайните на ВМРО. Легенди и сензационни разкрития от нейните водачи” (изд. „Анико”).
Може да се спотаи, че Бунева е изпълнявала лична заповед на Иван Михайлов, но не си струва. Вторият сборник е в 2 части: 1) публичните изяви на ръководителите на организацията – интервюта и изложения, 2) писма и други документи с поверителен характер - за връзките на ВМРО с българските институции.

„Чувствам стеснение, че от българска страна с нищо още не сме помогнали в това тежко време на хърватския народ”, агитира Иван Михайлов през 1942 Борис ІІІ да прати оръжие на усташка Хърватия за борба с югославските партизани. Тия водачи се обявяват българи, но искат автономия. Едни българи искат две Българии.

Като се досипе и кръвта на избитите помежду им – събира се трудно обяснима историческа материя. Плюс вечните геополитически съображения – и ето я мъглата „македонизъм”. Може би най-мъдрото е да се обнародват документите и точка. Засега.