Ден в Древен Рим

Алберто Анджела

Как са живели древните римляни? Какво се е случвало всеки ден по улиците на Рим? Всички ние поне веднъж сме си задавали подобни въпроси. И именно любопитството е накарало и вас да отворите тази книга.

Рим притежава очарование, което не може да се опише. Усещаме го отново всеки път, когато посещаваме археологически обект от епохата на Римската империя. За съжаление табелките и публикуваните пътеводители в повечето случаи дават само най-общи сведения за ежедневието на разглежданите райони и се концентрират върху архитектурния стил и историческите данни.

Съществува „трик“, чрез който наистина може да се разкрие всекидневният живот по тези места. Той е да се обърне внимание преди всичко на детайлите: използването на стъпалата, графитите върху мазилката на стените (в Помпей са изключително много), браздите, оставени от колите по улицата, или мраморния праг на жилището, изгладен от отварянето и затварянето на вратата (вече изчезнала).

Ако се съсредоточите върху тези подробности, изведнъж всяка руина ще оживее и „ще видите“ хората от едно време. Именно такъв е духът на книгата: Голямата история, разказана чрез хиляди малки истории.

През годините, в многобройните телевизионни предавания за останките от античен Рим и най-вече за самите обекти, съм се сблъсквал с необикновено количество истории и подробности, отнасящи се до живота по времето на Римската империя, забравени с векове и преоткрити от археолозите. Изникваха отново сведения, обичаи, любопитни факти от ежедневието или от обществените традиции на един вече изчезнал свят…

Същото се случваше, когато разговарях с археолозите за разкопките, когато четях публикациите им или се консултирах с техните трудове. Дадох си сметка, че тези ценни сведения за живота в Рим не достигат почти никога до хората и че често остават заключени като в „затвор“ в специализираните публикации или на археологическите обекти. Затова се опитах да ги разкажа.
Страниците на книгата имат за цел да накарат руините на античния град да оживеят чрез описанието на ежедневието, като отговорят на много най-обикновени въпроси. Какво са изпитвали хората, когато са се разхождали по улиците? Какви са били лицата им? Какво се е виждало от балконите? Какъв вкус е имала храната им? Как първите слънчеви лъчи са огрявали храмовете на Капитолийския хълм?

Пожелах да включа нещо като телевизионна камера и да изследвам местата такива, каквито е трябвало да изглеждат преди две хиляди години, като породя у читателя усещането, че се разхожда по улиците на Рим, че вдишва миризмите и уханията на града, че среща погледите на хората, че влиза в дюкяните, в къщите или в Колизеума. Само по този начин може да се разбере какво всъщност е означавало да си жител на столицата на Империята.

Тъй като живея в Рим, за мен бе лесно да опиша различните нюанси на светлината, които през различните часове на деня характеризират улиците или паметниците. Бе лесно и да отида на самите места, за да си отбе¬лежа още някои детайли, които да включа в книгата в допълнение към събираните през годините по време на снимките и посещенията на обектите.

Разбира се, сцените, които ще се появяват пред очите ви по време на това посещение на античния Рим, не са въображаеми. Както казах, те произтичат директно от резултатите от археологическите изследвания и открития, от лабораторните анализи на останките и скелетите или от изучаването на древните текстове.

Най-добрият начин за подреждане на цялата тази информация се оказа проследяването на събитията, случващи се през един-единствен ден. На всеки час отговаря място и лице от Вечния град с присъщите за него дейности. Така миг след миг се разкрива всекидневието.

Остава един последен въпрос: защо книга за Рим? Защото нашият начин на живот е следствие на римския. Ние нямаше да бъдем същите, ако римската епоха не беше съществувала. Помислете върху това – обикновено тази цивилизация се отъждествява с лицата на императорите, с легионите в поход и с дългите колонади на храмовете.

Но нейната истинска сила била друга. Имало нещо, което й позволило да просъществува невероятно дълго – на запад над хиляда години, а на изток, макар и със своя вътрешна еволюция, разпростряла се във времето от Константинопол до Византион, още повече – над две хиляди години, до самата поява на Ренесанса.

Никакъв легион, никаква политическа или идеологическа система не би могла да гарантира подобна дълготрайност. Тайната на Рим била в ежедневния modus vivendi на жителите му – в начина им да строят къщите си, да се обличат, да се хранят, да контактуват с другите във и извън семейството, всичко това в рамките на строга система от закони и обществени правила. Макар все пак да се развивал, този modus vivendi останал непроменен в същността си в продължение на векове и позволил на римската цивилизация да просъществува толкова дълго.

Но сигурни ли сме, че тази епоха е изчезнала напълно? Римската империя не ни е оставила само статуи и невероятни паметници. Тя ни е оставила и софтуер, с който живеем всеки ден. Римска е азбуката, която използваме и по интернет. Нашият език произлиза от латинския, така е и с голяма част от испанския, от португалския, от френския или румънския (така е и с изключително много думи от английския). Да не говорим за юридическата система, за пътищата, за архитектурата, за живописта, за скулптурата, които не биха били същите без римляните.

Всъщност, като си помислим, голяма част от западноевропейския начин на живот не е друго освен модерен вариант на римския. Тоест точно на това, което бихме виждали всеки ден по улиците и в къщите на Рим от императорската епоха.

Постарах се да напиша книгата, която винаги съм искал да намеря в книжарницата, за да задоволя любопитството си относно света на Древния Рим. Пожелавам си да задоволя и вашето.

Всичко започва на една уличка в Рим през 115 г. сл.Хр., по времето на император Траян, тогава, когато според мен градът достигнал своята най-голяма мощ, а вероятно и най-голяма красота. Денят е който и да е. Остава малко до зазоряване…

Превод Юдит Филипова

Из книгата "Един ден в Древен Рим", подготвена от ИК "Колибри"