page contents Книжен Ъгъл: Франсоаз Саган - чаровното чудовище
Предоставено от Blogger.

Франсоаз Саган - чаровното чудовище

18.10.10

Петко Тодоров

Така я нарича Франсоа Мориак: „чаровно чудовище”. Годината е 1954. Симон дьо Бовоар получава „Гонкур” за „Мандарините”, Саган - Наградата на литературните критици за „Добър ден, тъга”, Хемингуей – Нобеловата награда за литература.

Саган е продала невиждани тиражи от романа си: „Какво трябва да направя с всичките тези пари?” „На твоята възраст по-добре е да ги пропилееш” – баща й. Тя е на 18. Няма право да подписва договори и чекове като непълнолетна. Родителите й измислят псевдонима „Саган”, те не са чели предварително романа. Тя заминава за Сен Тропе.


Припомня го Жан-Клод Лами във „Франсоаз Саган. Една легенда” (изд. „Рива”). В Южна Африка за притежаване на „Добър ден, тъга” – затвор до 5 години, ако я четеш – 12 месеца.

Романът е забранен в Португалия, папата проклетисва Саган. Това – за „чудовището”. Но пък я фаворизират в СССР. „Гениалността й се състои най-вече в това, че е съумяла да даде на читателите това, което те са искали в момента, в който са го искали” – биографът.

„Ако не бяхме прогонили от речника си тази непредпазлива дума, защото е непредпазливо да я казваме, бих ти казала, че те обичам” – чаровно е, но не го търсете в книгите, от писмата й е. А какво става в Сен Тропе? „Франсоаз ставаше в 4 следобед, тя пишеше в леглото си...

Франсоаз на пианото, а Жулиет Греко пее „Сен Жермен до Пре”. Игра на карти, която продължаваше цяла нощ. Това си беше семеен живот. Мъжът ми ходеше да посреща Франсоаз на гара Сен Рафаел... Бриджит Бардо по време на снимките на „И Господ създаде жената” се разхождаше гола в „Ла Плонш”. „Прикрий се, колко си грозна”, казваше й Албер. „Аз, грозна!” възкликваше Бриджит учудена”.

„Ла Плонш” е хотелът на компанията,  споменът е на чорбаджийката, Албер е съпругът й. Лами: „Името на Саган е синоним на уиски, нощни клубове, спортни коли, сладък живот в Сен Тропе”.

Нали не бива да припомняме коя беше Бардо и коя Жулиет Греко? Двайсети век отмина безвъзвратно. „Слава Богу!”, или „Уви!” – може ли някой да каже кое е за предпочитане?