"Жанет 45" представя: "Лица и съдби от три Българии" от Петко Бочаров

След големия успех и читателско признание за "Картини от три Българии", неуморният доайен на българската журналистика Петко Бочаров и ИК "Жанет 45" предлагат на вашето внимание втора част от мемоарния опус "Лица и съдби от три Българии".

"Миналата година, когато имах юбилей, ме натиснаха приятелите, че трябва да напиша книга за живота си. Казах им, че моят живот не е свързан с някакви пикантерии и заговори. Вярно е, че съм минал през най-различни етапи, някои от които не са никак приятни, но все пак това е просто един живот. Кой ще се заинтересува от моето минало? Те обаче ме натиснаха яко и аз реших да се пробвам.

Започнах и написах две-три глави. После зарязах всичко и си казах, че това не е за мен. След три месеца погледнах това, което съм написал, започнах да го чета и реших, че трябва нещо да добавя. Оттам като тръгна, написах всичко на един дъх.

Така че това, което сега излиза, е написано на един дъх. Нарочно съм го озаглавил „Картини от три Българии”, защото е невъзможно да разкажа хронологично всичко, което ми се случи през тези години. Защо три Българии – защото съм живял в Царство България, живял съм при комунизма и в това, което днес наричаме „демокрация”. Всяка глава е един отделен кадър. Оказа се, че не мога да разказвам това, което е било, без да го свържа с настоящето, защото в повечето случаи проблемите, които изживяваме сега, са наследени от памтивека.

Освен това, колкото и неудобни моменти да има в живота ми, реших, че не мога да ги отмина. Някои от тях ме омърсяват и последната глава от книгата е точно за това, което ме е омърсило. В края на краищата се получи една книга, която ме увлече, щом започнах да я чета отначало. Мисля, че ще бъде интересна за четене, защото съгласете се, че не са много хората на 90 години, а ако ги има, в главите им не винаги всичко чатка, както трябва."

Откъс от интервюто на автора пред Димитрина Чернева за в. "Гласове"

Петко Димитров Бочаров е роден през 1919 в София. В неотдавнашно интервю пред е-vestnik Бочаров коментира, че практикува вече 58 години и е най-възрастният действащ журналист в Европа, а може би и в Америка. Правил е анализи и коментари в почти всички български медии.

Петко Бочаров е роден в семейството на софийски адвокат. Завършил е Американския колеж и записал право в Университета. Тогава започва Втората световна война.
"През ум не ми е минавало, че ще стана журналист. Виждах се по-скоро в академичната кариера - преподавател, професор... Войната всичко промени. Бях мобилизиран, служих в Скопие, накрая Девети септември обърна живота наопаки", казва Бочаров.

Опитът му да стане адвокат в края на 40-те години не успял. Издържал изпит за преводач от английски в БТА и бил назначен в "Международна информация". Въпреки достатъчното "черни точки" в биографията му, минал през всички стъпала - преводач, редактор, завеждащ отдел, та до заместник-главен редактор.

През 1983 г. се пенсионира. Между 1981 и 1993 г. участва с новини и коментари във „Всяка неделя”. Редовните му изяви и колоритният му стил по горещи международни проблеми и събития го правят една от ярките фигури в телевизионния ефир през 70-те и 80-те години.

След 1990 г. Бочаров започва да пише и на вътрешнополитически теми. Има редовни рубрики по БНТ в програмата „ТВ око”, в радио „Свободна Европа” и в „Дойче веле”. Днес пише предимно за вестник „Новинар”.

Прочутата фраза "Да, ама не!" произнася на 23 февруари 1992 в предаването "ТВ око".
"Не съм я измислил тази фраза, чул съм я отнякъде - коментира днес Бочаров. – Аз само я употребих на подходящо място. Е, днес ми е приятно, че именно тя остава свързана с моето име".