page contents Книжен Ъгъл: Гордият Елдар Рязанов си спомня
Предоставено от Blogger.

Гордият Елдар Рязанов си спомня

15.11.10

Петко Тодоров

Съветското време на големия режисьор си заслужава прочита

Елдар Рязанов пише някъде в началото на „НЕзавършена равносметка”: „Наивно е да се мисли, че с всичкото това неудържимо славословие в изкуството и в литературата се е занимавала една цинична банда блюдолизци. Всичко беше по-сложно – сплавта от вяра и страх, от честолюбие и слепота, присъстващата навсякъде масова психоза, желязната завеса, която откъсваше СССР от Запада, всекидневните мощни залпове от лъжи, излъчвани от средствата за масова информация...” – пише го когато обяснява участието си в документалното кино в началото на 50-те години.


Тези му страници от автобиографията заслужават внимателния прочит, а и не само те. Защото това е големият кинорежисьор Рязанов. Спомените си той дописва неколкократно (изд. „Рива”). Силни са и заради литературния му талант; той има и завидна литературна продукция.

Из тях се и самоизтъква, и жалва от онази система, а сигурно и премълчава едно-друго. Както е редно. Но не се оневинява, не се изкарва жертва. Той е горд. Неговата поза е друга, затова си струва. Важни са оценките на такива хора и защото в повечето случаи те предпочитат гордото мълчание. Говорят други. Оценки примерно у нас за онова време раздават по формулата комунизъм-антикомунизъм едни момиченца, дето минаха през 10 ноември с ученически ранички на гръб.

Александър Кьосев писа нещо за тях в "Сега" – по-плътно и по-умно, разбира се. Само дето Кьосев артистично пропусна да каже, че те са само едни сладки ангелчета. Онзи ден пуснаха из вестниците снимка на Валери Петров на митинга на БАН. Само като куриоз. Ангелчета сладки!

Влиза 18-годишният студент по кинорежисура с кръпки на лактите в дома на учителя си Айзенщайн: „В кабинета му цяла стена беше заета от книги, подарени от автори като Чаплин, Ъптон Синклер, Теодор Драйзер, Джеймс Джойс, Стефан Цвайг...” - 1946-а. Или главата за филма „Гара за двама”, в която снимането на -30 градуса (минус трийсет) е най-най-маловажното. Как ще обясните, любезни, този социализъм? Остава Рязанов – да го четем, ако ще и тайно.