page contents Книжен Ъгъл: Осъмнахме в периферен капитализъм
Предоставено от Blogger.

Осъмнахме в периферен капитализъм

27.11.10

Петко Тодоров

Социологът Любиша Митрович обяснява защо се получи така

Сръбският професор по социология Любиша Митрович пише в „Преходът към периферен капитализъм”: „Шумно огласеният с новодемократични фрази проект за „отворено общество” и свободен пазар в практиката на балканските общества в преход се изроди в своята противоположност: в създаването на свят на полуколониални зависими общества на периферен капитализъм. Както би казал Ремарк, „на Балканите нищо ново”: тук се сънува едно, а наяве се случва друго...


Повечето нововъзникнали балкански елити след 1989 г. безкритично приеха неолибералната философия и стратегия за развитие (чиито главни насоки се съдържат в доктрината на хиперлиберализма: пазарен фундаментализъм, „шокова терапия”, радикална приватизация, либерализация и дерегулация, монетаристка икономическа политика), която тук се реализира под формата на зависима модернизация, субразвитие (развитие на неразвитостта), периферизиране на стопанството, обществото и културата, и лумпенполитика”.

Не че не си го знаем. Но втренчени в своето дърво не виждаме гората, а за да я видим, е достатъчно да се обърнем към Балканите. Митрович не си го изсмуква от пръстите. Той е изследвал успоредно явленията, в книгата му има и български данни (изд. „Изток-Запад”). Има и друго. От цитатите му се вижда, че на сръбски се превежда и издава плуралистично, а не политически коректно.

Дивим се на чудото на сръбската книга и на сръбското четене, а то и това има значение. Много бързо у нас стихна издателският ентусиазъм от началото на 90-те по отношение на социалната мисъл. Та вече никой не смее да посегне към един Бурдийо, примерно и на този фон е нормална маргинализацията на Наоми Клайн, а автори като Имануел Уолърстейн и Карел Косик са немислими на български.

Ето го легендарният чешки мислител Косик: „Преходът като реставрация на капитализма не е решил нито един от въпросите на съвремието, а само ги е влошил и отложил”. Какво ни остава? Ами да се съмняваме когато ни сервират патетично „въпросите на съвремието”.