Избрано от седмицата: Сафон, Дрюон и духът на времето

Петко Тодоров

Карлос Руис Сафон размества кости в Барселона

Той е на 15 когато се запознава с прелестното момиче и с баща й – в романа „Марина” на Карлос Руис Сафон (изд. „Изток-Запад”). Момичето го завлича в гробищата, там тайно наблюдават дама в черно. Дамата поднася червена роза на безименен гроб. Младежите са сигурни, че са попаднали по следите на интригуваща тайна и тайната ги повлича по следите си. Точно както може да се случи на двама 15-годишни.

Това става в Барселона, градът на Гауди, атмосферата на Гауди, неговите образи. Сафон заплита сюжет на ужаса – толкова ужасен и толкова невъзможен, колкото може да побере въображението на 15-годишен. Но не и по-малко. Романът почва почти като „Големият Мон” на Фурние и завършва почти като него. Той си заслужава дори и само за това. Онова по средата е друга история. Марина го казва: „Понякога най-реалните неща се случват единствено във въображението”.

Зевс говори на хората

„Да си въобразиш, че си натоварен с мисия, говори за голяма самомнителност и за опасно неведение”, казва го самият Зевс в „Мемоарите на Зевс” на Морис Дрюон (изд. „Сиела”). Пише го член на Френската академия, министър на културата на Франция, депутат в Националното събрание и в Европарламента.

„Никоя от книгите ми не е предизвиквала по-разнообразна и вълнуваща кореспонденция”, признава пък писателят. Зевс се изповядва. Горд в иронията и ироничен в гордостта. „Последните ви завоевания на пространството, гравитацията и времето може и да ви изглеждат огромни и да ви издуват от гордост; но видени от моето място, са доста скромни”, обръща се той към хората. Обръща се постоянно. Той разказва на тях. Не е без значение какво казва Зевс. Дрюон казва: „Сред въпросите, поставяни от бъдещето, без съмнение има и такива, на които миналото вече е отговорило”.

Християнството възпроизвело египетската религия

„Може да търсите в Новия завет доказателство, че Исус Христос е роден по време на зимното слънцестоене или на 25 декември, но няма да откриете такова. Това означава ли, че Коледа не съществува?”, пита риторично Д. М. Мърдок към края на „Духът на времето” (изд. „Пергамент Прес”). Четивото излиза като „Пътеводител” за нашумялия документален филм „Zaitgeist”, авторката е негов консултант.

Древните египтяни празнували на 25 декември раждането на „новото слънце”. Но това е рождената дата и на персийско-римския бог Митра, на гръцкия Дионис... Мърдок се занимава конкретно и изчерпателно с преливането на египетската религия в християнството. Древните египетски християни лесно идентифицирали Хор и Озирис с Исус и т.н. Тя пише предизвикателно без да е несериозна. И това й е чарът в поуморената тема за ревизия на християнството във всички възможни посоки.