Много специалният Лорънс Дърел

Петко Тодоров

Неговият „Александрийски квартет” излезе в много специално издание

Значи се получава: творба от възможно най-високата литература на ХХ век във възможно най-добрия превод във възможно най-престижната за нашите условия полиграфия – „Александрийски квартет” на Лорънс Дърел (изд. „Кръгозор”).

Иглика Василева беше превела за предишното издание 3 от романите, нейни са вече четирите. Има дребни неща, почти невидими, които е добре да са уеднаквени. Защото романите се четат заедно, сподели тя.


„Някои се оплакват, че ако вземат отделен том от Квартета, персонажите се оказват плоски. Усещането идва от това, че съм се опитал да ги осветя от различни страни в различните романи, да им дам обем в рамките на Квартета като цяло. Аз давам стереоскопско описание на стереофонични личности”, изповядва писателят в интервю.

Дърел казва, че чакал вдъхновението за Квартета 15 години. Пише го във Франция и Кипър, романите излизат през 1957-1960, критиката ги среща възторжено. Те винаги са признавани за много специална литература, заради тях Дърел (1912-1990) е бил обявяван за най-голям английски стилист на века, което като определение не означава нищо.

Квартетът („Жюстин”, „Балтазар”, „Маунтолив”, „Клия”)  е бил определян с превъзходните степени на какво ли не. Сигурното е, че е декадентска белетристика и ако някой се чуди какво е декадентщина, има за образец него.

Действието тече в навечерието и през Втората световна война в Александрия, героите са английски дипломати, местни богаташи, техните жени и любовници, писател. Романите разказват отношенията им от различни гледни точки.

Дърел казва в същото интервю, че идеите в Квартета нямат нищо общо с удоволствието от четенето – когато обсъжда идеите, без да коментира „удоволствието”. А то е адски важно. Ако някой се чуди какво е „удоволствие от четенето”, има за образец него. Но Четенето с голямо „Ч”.

Разказвачът в „Клия”: „Самият акт на писане ми донесе неочаквано прозрение за неспособността на думите, които потъват една по една в бездънните пещери на въображението, смаляват се и изчезват”.