page contents Книжен Ъгъл: Боклукчийската вселена на Лятифе Текин
Предоставено от Blogger.

Боклукчийската вселена на Лятифе Текин

26.12.10

Петко Тодоров

Най-социалният роман у нас за годината

Най-социалният роман за годината в нашенския пазар дойде от Турция: „Берджи Кристин. Приказки от Бунището” на Лятифе Текин (изд. „Рива”). „Една зимна нощ на хълма, където денем огромните камиони докарваха и изхвърляха мръсотията на града, малко по-нататък от купищата смет, под светлината на фенера се появиха осем бордея”.



Следващата нощ – още 100: „с покриви от пластмасови легени, с врати от стари черги, с прозорци от мушама и със стени от влажни брикети. След полунощ вятърът се промъкна и сграбчи покривите на бордеите. Те се разлетяха като птици. А заедно с покривите отлетяха и бебетата в люлките, завързани за таваните”. Това не са цигани, а просто бедняци, циганите идват по-късно.

Край сметището възниква цял град и не само това – цяла цивилизация, и не само това – цяла вселена. Възпроизвежда се социалният генезис: спонтанна и привнесена иерархизация със съответните институции – пророк, кмет, синдикат, кино, кафенета. Външната цивилизация се противи и възползва. Опитите да се ликвидира боклукчийската цивилизация се редуват почти всеки ден, а предприемачи инсталират цяла индустриална зона наблизо, подмамени от евтината работна ръка.

Текин е написала и роман за „устната бидонвилска литература”. Първо всичко случващо се минава през фолклора, всичко се възпява и запаметява на фолклорно равнище и второ тя разказва със същия език: „Луната се завъртя с шумолене. Фабриките блеснаха. Хората заработиха по-бързо от самолет”.

Тук гъмжи от герои, както се изразяват опитните литературоведи: обрисувани особено релефно.  Но, както те биха казали: главният герой е социумът, някога се казваше „народът”. При това положение и при този език най-непосредственият разказ е приказката. Да, тя намирисва на магически реализъм и на нюейдж само защото е реплика на социологията.

Романът на Текин е алтернатива на политически коректното говорене на социологията. Да, и откровена метафора. Метафора шамар. И сетнешната дързост на литературата да нахълта там, дето друг не смее.