page contents Книжен Ъгъл: "Леа" - за скръбта и самотата
Предоставено от Blogger.

"Леа" - за скръбта и самотата

24.1.11

„Ентусиаст“ издава романа на най-успешния швейцарски автор – Паскал Мерсие

Паскал Мерсие
След смъртта на майка си малката Леа се затваря в себе си и тотално се изолира от света. Един ден, минавайки през тълпата на гарата в Берн, Леа и баща ѝ виждат цигуларка, която изпълнява произведение на Бах.

Детето изведнъж усеща колко магически е привлечено от музиката и се спира очаровано: „Леа бе наклонила глава встрани, вероятно, за да промуши погледа си по тясна пътечка през човешката тълпа и да вижда по-добре цигуларката. Жилите на врата й бяха опънати до скъсване, беше се превърнала само в поглед. Как само блестяха очите й!“. От този момент насетне малкото момиче разбира, че трябва да се научи да свири на цигулка.


Бащата е щастлив, че дъщеря му най-сетне се пробужда от вцепенението. Съвсем скоро се оказва, че Леа притежава изключителна музикална дарба и се превръща в световноизвестна цигуларка. Баща ѝ обаче все повече затъва в самота, в стремежа си егоистично да съхрани обичта на дъщеря си единствено за себе си. След последния му отчаян опит да спечели отново нейната любов, той се забърква в престъпление, което ще разруши не само общественото му положение, но ще промени живота им. От този момент нататък започва нещастието, което накрая ще прерасне в истинска катастрофа.

Паскал Мерсие поставя няколко основни въпроса в книгата си. Способни ли сме сами да определяме хода и развоя на нашия живот? Можем ли изобщо да повлияем по някакъв начин на онова, което се случва, на онова, което трябва да се случи, без значение какво вършим или как се държим? Бащата на Леа - Мартийн ван Влийт непрекъснато задава един и същи въпрос: „Защо? Какво щеше да стане, ако бях постъпил по друг начин, ако вместо това, бях сторил друго?“. Отговорът също е все един и същ: така е трябвало да стане…

„Един роман е добър – казва Паскал Мерсие, – когато наистина няма какво да добавиш“. Думите му напълно съответстват на неговия роман „Леа“, който не може да остави читателя безучастен. „Леа“ е книга с подчертано трагичен сюжет, тя разкрива неочакваното човешко падение. Романът е изповед-монолог за скръбта и самотата, която сближава двама напълно непознати – Ван Влийт разказва историята на своята дъщеря Леа, а Адриан Херцог трябва да я напише, защото никога през живота си не е чувствал някого по-близък, отколко е почувствал този непознат. Същевременно това е разказ за граничещата с егоизъм любов на един баща към дъщеря му, превърнала се в семейна  и общочовешка трагедия, породена от отчуждението.

Авторът носи образа на главната героиня у себе си повече от десет години, преди да напише един от най-успешните си романи - „Леа“. Когато Паскал Мерсие разкрива идеята си за книгата пред своите издатели, той среща техния ужас, предизвикан не от затруднения в маркетинговата стратегия или от страх, че книгата няма да се продаде, а по-скоро от тематиката на романа. Авторът обхваща много теми, които разтърсват нашето съществуване: отчаяние, скръб, фанатична любов, рухнали мечти, непреодолимата отчужденост между хората. Романът се превръща в бестселър в Германия още с излизането му. Първоначалният тираж е 200 000 екземпляра, а почитателите на автора надхвърлят 1,7 милиона по цял свят.

За Паскал Мерсие

Паскал Мерсие е литературният псевдоним на швейцарския философ Петер Биери. Роден е през 1944 г. в Берн, но живее в Берлин. Като малък се увлича по книгите на Карл Май. Истински е пленен от старите езици – древногръцкия и староеврейския. Биери изучава философия, английски и индийски в Лондон и Хайделберг. Там той получава награда за докторска степен на Дитер Хенрих и Ернст Тугендхат за своята работа в областта на философията на времето. След предаването на доктората си, Биери работи като научен сътрудник във Философския факултет към Университета в Хайделберг.

Петер Биери съосновава центъра за изследвания „Познание и интелект“ към Германската фондация за изследвания. Основен момент в изследванията му са философията на мисълта, епистемологията и етиката. От 1990 до 1993 г. той е професор по история на философията в Университета в Марбург; от 1993 г. преподава философия в Свободния университет в Берлин, където заема позицията председател на катедрата по филология, наследявайки своя наставник Енрст Тугендхат.