page contents Книжен ъгъл: Неизвестният Набоков
Предоставено от Blogger.

Неизвестният Набоков

28.1.11

Петко Тодоров

Незавършеният му роман излезе у нас библиофилски

Познавачите на Владимир Набоков смятат, че  „Оригиналът на Лаура” съдържа от една четвърт до една трета от обема на романа и сюжетът му няма как да бъде възпроизведен. Знае се, че е писан през 1975-77, той заръчал на жена си да го унищожи след смъртта му, вдовицата Вера не го направила и прехвърлила завещанието върху сина им преди своята смърт през 1991.

От тогава оперният певец Дмитрий Набоков обявяваше романа за „квинтесенция” на бащиното творчество, канеше се да го предоставя на университетски или друг полузатворен архив и малко неочаквано го обнародва през 2009.

Романът представлява изписани на ръка 138 каталожни картончета с поправки и зачертавания. Картончетата позволяват работа на коляно и на длан. Набоков писал така и „Лолита” – на път.

Дебел и неугледен учен невролог е женен за млада рускиня, понася търпеливо нейната фриволност и любовни отклонения, нейният руски любовник пише роман със заглавие „Моята Лаура”, там описва не друг, а любимата си и потресаващата й смърт, романът стига до съпруга. Който пък се занимава с изобретяване на мислено самоунищожение.

Това не може да се чете като роман, но това е Набоков (изд. „Фама”). Най-малкото заради изречения от сорта: „Една сълза без особено значение украси като перла твърдата й скула”, или „Тази повърхност, която в своята непокътнатост има по-скоро виолетова, отколкото черна дълбочина на непрозрачност, не е нищо друго освен вътрешната страна на нечии спуснати клепачи”. (Превод Людмил Люцканов.)

Ако някой още се пита той американски писател ли е, или руски, пишещ на английски, вече има отговор.

Българското издание възпроизвежда факсимилно всички картончета на отделни страници, на обратната страница са празните им гърбове, а лицата им са съпроводени с превода. Много специално нещо на много специална хартия в много специално оформление.

То сигнал ли е, че преходът в родното книгоиздаване привършва? Едва ли. По-скоро е остроумно, горделиво, самоуважително, самочувствено изключение.