page contents Книжен Ъгъл: Избрано от седмицата: Виртуозно от Шекспир, Барнс и Нотомб
Предоставено от Blogger.

Избрано от седмицата: Виртуозно от Шекспир, Барнс и Нотомб

21.2.11

Петко Тодоров

Шекспир в 1 том

Целият Шекспир в 1 том: 37 пиеси, 154 сонета, бележки към творбите – 1214 страници (изд. „Труд” и „Захарий Стоянов”). Излизал е така и на други езици, но едва ли от 1 преводач – Валери Петров. Още числа. 7 години след смъртта му излиза „Първото фолио” с 35 пиеси. Канонът 37 пиеси е от 1955, още продължават колебанията за някои други – дали и доколко са негови, според Йордан Костурков. Според него думата „любов” се употребява 30 047 пъти в пиесите, едва ли той е броячът. До 2000 г. са заснети 479 филма по тях, само „Ромео и Жулиета” – 77 филма.


Нищо не им струваше на издателите да съобщят автора на класическите илюстрации и винетки. Но нека чуем Валери Петров: „За мен многогодишната работа над Шекспировите драми и сонети наистина беше дело на любов. Дано се окаже, че то и в бъдеще ще принася полза на нашата култура и в частност на театъра ни”.

Виртуозното у Джулиан Барнс

„Божичко, накъде е тръгнал светът, щом чистачка отказва безплатна дрога?” – добра реплика. От разказ на Джулиан Барнс в „Пулс” (изд. „Обсидиан”). „Пулс” е друг разказ, това е от разказите, дето едни седят около маса и разговарят. За каквото им падне. Разкази от диалози. В тях Барнс се държи като виртуоз: Вижте как го мога!

Между големите грехове на днешното ни книгоиздаване е, че книгоиздателите харизаха търговията на случайни хора. Случайните решиха, че разказът е непродаваема стока и отказаха читателя от нея. Голям грях, защото отказаните ще подминат този Барнс. Той е добър не само в диалозите, но диалозите бият очите, защото в новите български филми диалозите са театрални, а са такива, защото са слаби диалозите в днешната българска белетристика. Героиня на Барнс казва: „Да изцедиш някоя тема до сухо е като на умряла метафора нож да вадиш”.

Амели Нотомб учи как се пие шампанско

Амели Нотомб го обяснява така в романа „Кралска воля”: „Има един момент, някъде между петнайсетата и шестнайсетата глътка шампанско, когато всеки се чувства аристократ. Този миг убягва на хората по една твърде глупава причина – те толкова бързат да се напият, че удавят в алкохола крехкия стадий от опиянението, на който им е дадено да се почувстват благородници”. Един обяснява на героя какво е да умре непознат у дома ти, на сутринта някой звъни на вратата, непознат влиза, тръшва се и умира. И нашият решава да се пресели в личността му, много прилича на него.

И се преселва. Нотомб обяснява и друго: „От Кафка насам е известно – ако не сте параноик, значи сте виновен” (изд. „Колибри”). Проблемът на нашия човек е, че се опитва да мине по средата. Но правилото на шампанското е неотменно, а явлението Кафка изобщо няма как да бъде заобиколено от никой.