"Въпросът на Финклер" - първият "Букър" за смешен роман

Авторът на "Въпросът на Финклер" (Сиела) Хауърд Джейкъбсън, носител на множество отличия като писател и критик, е роден в Манчестър и е завършил английска литература в Кембридж. Преподавал е в Университета на Сидни, в Селуин Колидж, в Кембридж и накрая в Политехническия университет в Уулвърхемптън, откъдето черпи вдъхновение за първия си роман, Coming From Behind. Сред останалите му романи са The Mighty Walzer (носител на наградата Bollinger Everyman Wodehouse), Kalooki Nights (номиниран за наградата Man Booker), последвани от високо оценения от читателите и критиката The Act of Love. Хауърд Джейкъбсън води седмична рубрика във вестник Independent, а също така е автор и водещ на няколко документални телевизионни предавания. Той говори за книгата си пред в. "Гардиън".

След като спечели, Джейкъбсън обеща да похарчи парите от наградата за дамска чанта на жена си, телевизионният продуцент Джени. Всичките 50 хил лири ли? "Обръщали ли сте внимание на цените на дамските чанти?". Казвам му, че целият отдел "Мода" на Гардиън би му предложил внимателно коя да купи. "Не ми трябват съвети. Когато преподавах в Кеймбридж, продавах чанти на пазара. Купих на Джени нова чанта от Мулбъри в деня, в който разбрах, че съм сред номинираните за наградата". Докато си говорим, Джени бързичко се промъква, за да целуне своя герой. " Заради чантата е!", казва Джейкъбсън.
...

Някои вече пишат, че "Въпросът на Финклер" е първият комедиен роман, който печели наградата в четиридесет и две годишната й история. "Безсмислици,сумти Джейкъбсън, The Old Devils на Кингсли Еймис спечели през 1986. Това беше комедиен роман. Дори Салман Рушди  (който спечели  наградата за книгата си Midnight’s Children), знае, че пише в традицията на Рабле и Сервантес.

“Едно от прекрасните неща, свързани с евреите", казва Джейкъбсън, "са вицовете им. Част от причината за това е, че ние самите ги разказваме за себе си, преди някой друг да е успял да го направи". Но еврейският хумор не е защитен механизъм. Напомням на Джейкъбсън, че в своята книга Seriously Funny, посветена на комедията, той описва младежкия си копнеж да вижда шиите на жените.

"Винаги съм усещал този копнеж. За мен не представляваше трудност да накарам някоя жена да отметне глава назад в пристъп на смях. Обаче когато бях на осем, разсмях приятелките на майка си-това беше силата на еротиката. Очевидно само аз осъзнавам това ретроспективно."

Шейсет години по-късно, затова ли пишете, за да упражнявате силата на еротиката? "Ами, определено ми харесва да контролирам четивата на съпругата си. За мен е непоносимо да я слушам как се смее, когато чете книга, написана от друг мъж."

"Въпросът на Финклер" очертава трагедията и комедията. В началото на романа тримата главни протагонисти се срещат за вечеря. Сам Финклер, евреинът популист-философ Сам Финклер (той пише книги със заглавия като "Екзистенциалистът в кухнята") е наскоро овдовял, също както от6давнашния си учител и настоящ приятел, Либор Севик.

Третият член на групата, Джулиан Треслъв, провалил се продуцент от BBC, не е нито евреин, нито овдовял. Но отчаяно иска да бъде и двете. Той е филосемит, който търси умираща жена, за да я обича.

Джейкъбсън заявява, че прилича на Треслъв. Дори до степента да имате романтичното желание (вдъхновено от оперите на Пучини и Верди) да видите как любимата умира в ръцете ви? "Да! И аз като Треслъв имам комплекс на Мими (умиращата герионя от "Бохеми"). Преди имах навика да се хваля, че никой не знае повече песни с думата "довиждане" в тях от мен." Добре, че в този момент от нашия разговор третата му съпруга Джени не е в стаята.
...
"Аз също се чувствам като неевреин, който иска да бъде евреин", казва Джейкъбсън. Стига, бе! "Не, наистина." Той разказва за детството си в Англия. "Не ходехме много-много на синагога. Не, че сме яли бекон вкъщи, но нищо не ни спираше да го правим навън."

"Въпросът на Финклер" е единадесетият роман на Джейкъбсън, в който той все още пише за неромантичните английски евреи. Защо? "Защото те са завладяващо странни хора. Филип Рот си мисли, че английските евреи са страхливци. Греши - вероятно защото не разбира нито англичаните, нито английските евреи. Той смята, че това е лоното на антисемитизма. Има подобни случаи, но не може да се каже, че Англия е това лоно."
...
Джейкъбсън трудно би могъл да бъде наречен ортодоксален евреин. "Седяхме си наскоро с един равин и си говорихме за Бог. Аз казах: "На Бог няма да му пука, ако изям един сандвич с бекон." Равинът каза: "Господ има усет за детайлите". Аз отвърнах: "Не, дяволът има усет за детайлите. Не съм атеист, обаче не смятам, че Бог ме наблюдава толкова съсредоточено."

Виж още за книгата