Пролетните игри на Юрий Винничук

Райчо Ангелов

Еротичен роман – първото, което ще ви дойде наум. Чувство на неудобство ще ви съпровожда в процеса на четене на това произведение. Да, има много страсти, от най-различно естество: от самоубийство на любовници до пияно съвокупление в нощен парк.

Но нищо ново няма да откриете за себе си. Точно обратното: ще научите много неща, за които бихте предпочели да забравите. Да замаскирате зад красиви думи, лирика, закъсняло споменаване на духовна близост...


Цялата книга на Юрий Винничук е чиста истина. Не в смисъл, че всичко описано в действителност се е случило с автора-герой, а в смисъл, че е можело да се случи. С всеки.

„Пролетни игри в есенните градини” (Парадокс) е роман за самотния мъж. Макар че на пръв поглед самотността трудно се забелязва: калейдоскоп от събития, приключения и различни любовници оцветява живота му и може дори да предизвика завист у някого...

Но, примамвайки читателя с поредицата пиперливи „декамеронически” историйки от първо лице, Юрий Винничук го въвлича в по-дълбоки и болезнени теми. Там, където зад Ерос се крие Танатос, зад безкрайните наслади – жажда за самоунищожение.

Романът е дотолкова мъжки, доколкото това може да заинтересува жените. Един вид надникване как работи главата (а също и някои други органи) на противоположния пол. Процесът, честно казано, невинаги е приятен.

На всяка порядъчна госпожица с поне малък любовен опит, която още не се е сбогувала с романтичните илюзии, поне веднъж ще й се прииска да замери автора с нещо тежко или поне да извърши някой вуду-ритуал над книгата му...

Романът е победител в конкурса „Книга на годината” на Би Би Си за 2005 г. в Украйна.

Юрий Павлович Винничук е роден през 1952 г. в гр. Ивано-Франкивск. По образование е филолог и учител по украински език и литература – професия, която никога не упражнява. Живее в Лвов.

По съветско време много негови творби не виждат бял свят, защото го преследва КГБ, а писанията си той крие у приятели. Все пак дългата ръка на „органите” се домогва до тях и дълги години авторът ги смята за изгубени, докато един бивш агент на КГБ ги продава на неговия издател.

Освен с писане на литература и с кулинария се забавлява и със създаване на литературна мистификация под името на измисления средновековен ирландски поет Риангабар.