page contents Книжен Ъгъл: Ромен Гари или за добрите и за мъртвите писатели
Предоставено от Blogger.

Ромен Гари или за добрите и за мъртвите писатели

23.3.11

Ерик Ньойоф*

Ромен Гари
Понякога казват, както индианците за генерал Къстър: добрите писатели са мъртвите писатели. Красива смърт, впрочем, що се отнася до Ромен Гари. Чиста, точна, без грешка.

Мнозина си спомнят обстоятелствата в деня, когато през 1980-та – беше един мрачен ден – ги е споходила вестта за смъртта на романиста. Не беше новина сякаш – бяха  го погребали прибързано още преди това. Окървавена стара гризли във военна униформа, странен тип с шапка, пура и прошарена брада, авантюрист от улица Бак. Вече никой не го четеше. Грешка. Човек винаги греши, когато не чете.


Изминаха двайсет и пет години и ето че Ромен Гари се завърна. Той продължава да ни изненадва. Събраните разкази в "Бурята" обхващат цял един живот. Те описват една особена вселена. В нея често присъства Смъртта. Неблагодатна тема.

В Лос Анжелис петдесетгодишен мъж се възползва от наемен убиец, за да сложи край на живота си, без да информира убиеца за идентичността на жертвата.  Около лагерния огън авиатори разказват за своите подвизи в Африка. Много от тях не са се завърнали.

В Чад някакъв негър, който не говори френски, пее необичайна френска песничка. Посока Индокитай. В джунглата свири грамофон. Една вятърничава жена всява смут сред доброволците и неволно носи нещастие и опустошение. В девствената гора погребват пекинез.

Сменяме мястото. В Гърция немски барон казва по време на разговор: „Днес корабите и корабопритежателите са всичко, което ни е останало от гръцката митология”. Плувец-гмуркач краде предмети на изкуството от недостъпни острови.

Тези текстове тъкат пъстра тъкан, объркващ автопортрет. Гари пише на своя странен език, който ужасно прилича на френски. Пише също и на английски, после сам се превежда – на един мечтан, личен френски, който не може да бъде определен, смесица от бруталност и нежност, едновременно кадифен и дрезгав.

Сякаш започва да свири камерна музика, но изведнъж, посред фразата, подхваща циганска мелодия на цигулката, развилнява се с инструмента си, зарязва партитурата и завършва с бамбула (негърски танц, който се играе при биене на тъпан – б. пр.).

Често прекалява с думите,  прилагателните валят като дъжд, наречията – с лопата да ги ринеш: това е част от неговия чар. Кухнята на Гари не измисля кой знае какви нови рецепти. Но страниците му преливат като щедро препълнени чинии. Зад всичко това – старата болка, проклетата меланхолия. Смъртта ще дойде и нищо чудно да има неочакваното лице на момиче, срещнато в заведение за бърза закуска.

В литературата Гари беше клас 4x4. Той опита всичко. Дължим му романи, една автобиография, разговори, една ода за Де Гол, сценарии, два „Гонкура”-а, една мистификация и… много псевдоними. Той беше множествено число на самия себе си.

Беше привлечен от много неща: младостта, Америка, киното, политиката – при все това, имаше една точно определена идея за Франция. В сърцето му се вихреше интимен бяс. „Искрено вярвам, че днешното петдесетгодишно момче, което си отива, има сериозни основания”. „Негодниците никога не са тъжни”.

В своите разкази той поставя конкретни въпроси. Например, коя книга да четеш преди смъртта? Поемите на Одън? Библията? Пушкин? Хайде, и един стар телефонен указател ще свърши работа, е отговорът му.

Тези разкази се появяват като НЛО. Авторът е тук. Усеща се, че възрастта, успехът, безразличието още не са го изхабили. Тези разкази блестят с безупречния блясък на онези угаснали звезди, чиято светлина все още достига до нас. Всъщност добрите писатели никога не умират.

* Предговор към "Бурята" (Унискорп, превод Росица Алексова) - колекция разкази от Ромен Гари, писани между 1935-а и 1970 г. Разказите в сборника са неиздавани или печатани само във вестници и списания. Разнообразните теми и герои представят различния Гари, познат на българския читател само от романите му.

Роман Кацев, известен с множеството си псевдоними, сред които Ромен Гари и Емил Ажар, е роден през 1914 г. Той е писател, сценарист, дипломат (включително и в София), летец, участник във френската съпротива. Първият му роман е издаден през 1945 г.

През 1956 г. за "Корените на небето" Ромен Гари получава "Гонкур", а през 1975 г. за "Животът пред теб", издаден с псевдонима Емил Ажар, отново е удостоен с "Гонкур". За писателя се носят легенди, които сам предлага на читателите в своите произведения, където си играе с фактите и думите като виртуоз.

Мнозина наричат словото му "бистро, енергично и одухотворено". Романите му имат триумфален успех и са преведени на двайсет и три езика, четени са от милиони по цял свят. Ромен Гари обаче умира самотен, избира самоубийството пред безцелния живот.