Как се наливаха основите на българската корупция

Петко Тодоров

Претопленият нашенски капитализъм не добави нищо ново в нейната област

„Оказва се, че зад лозунга за борба срещу корупцията се крие единствено съдебното преследване на предшествениците в изпълнителната власт, а не премахване или поне намаляване на предпоставките за злоупотреби.” – Момент! Това е оценка за български събития отпреди 1 век – в „Как се наливаха основите” на Пенчо Д. Пенчев (изд. „Рива”). Подзаглавието на доцента по стопанска история: „Към ранната история на българската корупция (1879-1912 г.)”.

Четенето на тази книга е като посещение на гробище – активира печалната мъдрост.
Буквално няма факт в нея, при който да не могат да се подменят датите и имената със сегашни. Би се получила страшно ефектна, но елементарна журналистика. Силата на историята е във фактите, такива каквито са.

Дребен факт: след освобождението всеки влязъл във Варненската община се чувствал задължен да поръчва кафе на чиновниците: „Някои от по-досетливите водят със себе си кафеджия с табла с кафета и чаши студена вода и така биват обслужвани по-бързо”. Едва през 1909 кметът скършва със заповед тази идилия.

Едър факт: през 1881 французинът Иполит Бержие се сдобива с първата индустриална концесия в България, за построявяне на спиртна фабрика. Една четвърт от общия капитал на предприятието му „е раздаден за рушвети на министри”.

Работата на Пенчев е да изясни предпоставките, условията, развитието на явлението. Сериозна работа. Която скършва, като страничен ефект – идиличната представа за онова време на подем и възторзи, за българския златен лев и прочее митове. Някой трябваше да обясни защо управлението на Стамболов трудно намира историческа равностойност по корумпираност.

Единствената видима разлика със сегашното е фолклорната ни немощ. „Министър 10 процента” бледнее пред „Без рушвети и в райо се не влази”, или обяснението защо липсват езиците на лъвовете от Лъвов мост. Печалната мъдрост на Пенчев: „Все пак в лишаването от илюзията за доброто старо време има и нещо добро – то се крие в разбирането, че нещата не са се влошили кой знае колко”.