page contents Книжен Ъгъл: Зловещото време на Иън Макюън
Предоставено от Blogger.

Зловещото време на Иън Макюън

21.3.11

Петко Тодоров

Никак не е без значение, че Иън Макюън е най-награждаваният жив английски писател, ето го и в по-ранния му роман „Почивка в чужбина” (изд. „Колибри”, превод Иглика Василева). Вече е баналност да се споменава перфектният му психологизъм. Сцената от първото посещение в дома на Робърт е за учебник.

Двойка във втора младост е дошла във Венеция на почивка. Мотаят се, излежават се в хотела, любят се и после в обратния ред. И попадат във вниманието на друга двойка – на местните Робърт и Каролайн. Развръзката е повече от кошмарна.


Едва ли е случайно, че името на Венеция не се споменава никъде, той е само „градът”. Но Макюън изобщо не предизвиква географско съмнение. Нищо значително като белетристична хватка, но тя дава повод за досадното подозрение в лека алегоричност: нашата двойка се губи непрекъснато из града, което върви съчетано със сякаш неизбежната бъркотия в отношенията им. И неизбежното се случва неизбежно.

Макюън не хитрува, неговата убеденост в уменията му на разказвач го изрича пряко: „Сексуалното въображение, останалото от древни времена у мъжете да нараняват, а на жените – да бъдат наранявани, олицетворява един мощен принцип, който когато намери своето въплъщение, разкъсва всякакви отношения, прегазва всякакви истини”.

Той е малко нещо по-схематичен в този, сравнен с предишните му преведени романи. Съвсем малко. Горният цитат е от последните изречения, а действието е изградено така буквално по него, че повече няма накъде. Но ако някъде другаде може и да не бие толкова на очи – тук Макюън е откровен виртуоз във внушаване на реалното време. Има сцени, където времето сякаш е спряло, жестовете и мълчанието са раздробени до крайност и е зловещо, неизбежността е органическа.

Ако Макюън се изявяваше журналистически, щеше да е от най-забраняваните. Но литературният Господ си знае. Разпоредил се е той да не е и криминален писател, да е далече от литературата на ужаса и от всичко, което гъделичка първичните читателски инстинкти. Да пише незадължителни романи.