page contents Книжен Ъгъл: Избрано от седмицата: Чешки хумор, френско писане и креативна комуникация
Предоставено от Blogger.

Избрано от седмицата: Чешки хумор, френско писане и креативна комуникация

4.3.11

Петко Тодоров

Четем ранния Хашек

Ярослав Хашек завършва един разказите в „Така е то в Прага” с: „И понеже ние, анархистите, сме си такива, че жадуваме да съборим всеки строй и всеки ред, на никого през ум не му минава в шест сутринта да се отправи към къщи, както правят гражданите след бала. Другарският бал продължава до един и половина след пладне на другия ден”. Повечето от разказите са събрани през 1958 от анархистични чешки издания от началото на миналия век. Те са 88, 82 излизат за първи път на български (изд. „Делакорт”, превод Анжелина Пенчева).


Хашек срещу всеки строй и всеки ред. На страната на пострадалите от всеки строй и всеки ред. Но от името му не става партийно знаме, даже и за идеологията на анархистите. Защото онези двамата, от друг разказ – дето изпиват съвкупно шейсет бири на вечер не разрушават никакъв ред, напротив, изграждат неподражаем литературен ред.


Френското писане на Анна Гавалда

„Един подарен ден” може да обясни защо Анна Гавалда е толкова четена във Франция. Обяснението е двусловно: френско писане. В романа няма кой знае колко за разказване. Двама братя и две сестри във втора младост си подаряват един ден и го прекарват заедно в провинцията като ехо на детството – луда история. Номерът е в начина на разказване (изд. „Унискорп”, превод Весела Шумакова).

Цитат: „После си разказвахме неща, както правят сестрите. Пропускам тази сцена. Има прекалено много кодове, преки пътища и цвилене. И после без звук нищо не може да се предаде. Сестрите ще разберат”.

Елегантно е и гъдел за интелигентността и може би това е другото определение за „френско писане”. Гавалда го владее. Специално в този роман надава четвърт ухо към англоезичното романизиране със задължителното остроумничене в диалога. Но й се прощава – заради френското писане.

Алтернативите на Здравко Райков

Здравко Райков умора няма – не пропуска година без заглавие, новото: „Креативната комуникация. Как да печелим клиенти и да сразяваме конкуренти” (изд. „Дармон”). Обяснението му: „Креативността е качество, което всички носим в себе си. Ако му помогнем да кристализира, то ще ни се отблагодари, като ни улесни в реализацията на намеренията ни”. Замисълът: „Да очертае необятните възможности на креативността, да предложи инструменти за развитието и приложението й в живота”.

И тази е като предишните му книги – със стотици примери, потопена в шеги, практическа библиография, колекция от поговорки... Той дръзна да направи българска алтернатива на превежданата предимно от американски автори книжнина по самоусъвършенстване. Тук няма съвети от сорта „Усмихвайте се сутрин на началника”, на читателя се гледа като на зрял и достатъчно интелигентен човек.