page contents Книжен Ъгъл: Дело № 4 излезе на светло
Предоставено от Blogger.

Дело № 4 излезе на светло

3.4.11

Петко Тодоров

Съдът над социалистическите величия за „националната катастрофа” се провали логично


Венцеслав Йорданов обнародва най-интригуващите, според него материали по „мегаделото” в „Дело № 4” (изд. „Дамян Яков”).

Не е случайно, че забравихме за него – в началото на 90-те то беше за „причините и виновниците за икономическата катастрофа в България”. Авторът бил полковник от МВР, командирован към Главна прокуратура като експерт по делото.
Разпитвал големците като обвинени и свидетели: четирима министър-председатели, 23 министри, хора от Политбюро на Комунистическата партия. В центъра на книгата са протоколите от разпитите.

На днешните 30-годишни имена като Станко Тодоров, Живко Живков, Георги Атанасов и пр. не говорят нищо и няма защо. Но ефектът е зловещ. Ако читателят успее да надзърне зад антимедийния им език, ще се срещне с политици с мисъл, заради която днешните им колеги стоят като изрязани от шперплат. Сравнението е на покойния писател Кръстьо Кръстев. Друг е въпросът за баланса между мотива да говорят това, което са смятали, че се очаква от тях и това, което са сметнали за удобно като изпяли си песента величия.

По-важно е друго. Онези „45 години” са колосален социален опит. ”Протоколите” на Йорданов са суров материал, а и силата на тези хора не е в надскачането на своя си социализъм. Техните изречения стават за пропагандни цитати във всякакви посоки, но въпросът е до опита. Който потъва в небитието.

Следващата социалистическа революция ще стане по-рано, отколкото им се иска на левите партии в света, барабар със севернокорейската. Без всякакъв Ленин, който да узрява 20 години из европейските библиотеки. И е без значение, че тя няма да се нарича социалистическа.

Северноафриканците са само намек за неизбежното. То се провижда най-малкото в сегашната световна криза и особено в цинизма на „преодоляването” й. И ще се тръгне пак от нулата, като опит, а какво ще е нататък и Господ не знае.

А че Делото № 4 беше абсолютен провал, е повече от логично. Все едно да съдят за популизъм Бойко Борисов.