page contents Книжен Ъгъл: Димо Райков: „Аз почувствах Париж...“
Предоставено от Blogger.

Димо Райков: „Аз почувствах Париж...“

12.4.11

Димо Райков е един от най-интересните съвременни български писатели. Роден на 31 юли 1954 г. в Малко Търново, той извървява дългия път до френската столица, за да потвърди думите на американския президент Томас Джеферсън: „Всеки човек има две родини – своята и Франция!“.

През последните години Димо Райков поделя времето си между София и Париж, творчески плод на което е уникалният му „парижки проект”. „Париж е в сърцето ми от дете", казва Димо Райков.
Наричат Париж града на любовта, модата, културата и историята. И сигурно има нещо вярно в това. Поне в част от определенията, с които са белязали френската столица. Не един романтик, мечтател или влюбен се е пренасял отвъд ежедневието с желанието да задиша парижкия въздух. Поне насън, а защо не и в действителност.

Нито едно сравнение, нито една история или филм обаче не са в състояние да разкрият истинския облик на Париж. Този град трябва да се почувства. „Аз почувствах Париж и в резултат на това мое чувство се родиха книгите ми „Париж, моят Париж…“, „BG емигрант в Париж“, „55 тайни на Париж“ и „Кестени от Париж“, споделя Димо Райков.

Ето какво още пише авторът по повод любовта си към града на свободата, светлината и красотата: „...моя милост – един източноевропейски писател, живял почти тридесет и пет години зад желязната завеса на Берлинската стена – се обяснява в любов на един град... Париж – това е най-любимият човек, който всеки от нас, дошъл на този грешен свят, носи в душата и сърцето си като символ на свободата, красотата и радостта от живота“.

От 2010 година Димо Райков живее постоянно в Париж със семейството си. Това, което го връща в България, е любовта към родината, приятелите и многобройните му почитатели. След броени дни всички фенове на Париж и хубавите книги могат да се срещнат с г-н Райков на премиерата на „Кестени от Париж“ в София, Пловдив и Стара Загора.

За книгата „Кестени от Париж“:

Тези разкази вопли са моят пореден опит да надникна там, в бездната на парижкото метро, там, в подземията на оня, другия Париж, където спят, трудят се, дишат, пеят и… плачат те, моите герои, далеч от дом и родина… „Кестени от Париж” е книга за болката, за усещането за милосърдие, за умението да се докоснеш до чуждата мъка и радост. Това е книга за Париж, но и книгa за България. Това е болка за Париж, но и болка за България, това е мечта за Париж, но и мечта за България.

 Мечта за оная другата България, България на солидарността и на простата човешка радост, че живееш, дишаш, че се радваш на късчето живот, дарено ти от Бога, и то не сам, а в общност от съмишленици - хора с чувствителност и усещане за състрадание към ближния. Да, за оная другата България, която, дай боже, някога да я усетим наяве, а не само във въображението и в лепкавите си сънища… На емигрантите в чужбина и на емигрантите в родината си…