Мафиотската етика и духът на капитализма

Петко Тодоров

Историята на мафиите става и без романтика

„Мафиите. Индустрия на страха” на Жак дьо Сен Виктор завършва с цитат на Милтън Фридман: „Капитализмът е необходимо, но не достатъчно условие за свободата” – „Индивидуалната свобода, пожертвана пред олтара на Интереса”. Което затваря кръга, отворен от заглавието на тази история на мафиите – италианска, американска, японска, и т.н. (изд. „Рива”). Защото мафията „е не толкова индустрия на убийството, а по-скоро индустрия на страха”. Целта: пари и влияние.

Сен Виктор поставя мафията в центъра на интригата около „самоубийството” на Мерилин Монро и логиката стъпва на здравите си крака. Логиката стъпва на здравите си крака винаги когато в нея намери място мафията. Няма начин история на мафиите, особено  лишена от романтиката, позната примерно от филми като „Кръстникът”, да не дава отговор на засукани интриги.

Неочаквани, поне за нашенската публика са фактите около балканските мафии от последните 2 десетилетия – заради слугинското пресяване на информацията от родните ни медии. Инвестирането в предприятия като „Аризона маркет” или албанските изпълнения няма как да минат без западно участие. Българската мафия се споменава само като име.

Но четивото на Сен Виктор е важно заради историческата логика. Той много внимателно е подбрал епизода от началото на началата – с възхода на Камората през ХІХ век. Важна е логиката, която отрежда на съвременната руска „мафия” статута на квазимафия. Докато албанската си е такава на 100 процента.

Важна е логиката, която обвързва мафиотската етика и духа на капитализма: „Мафията е криво огледало, в което се отразява утилитаристкият капитализъм, за който целта оправдава средствата, за който от значение са единствено парите, а етиката е морално оправдание за слабите или губещите. В един утилитаристки свят последната дума винаги ще принадлежи на мафията, тъй като тя е най-свирепият от всички лешояди”.

Историческата логика на Сен Виктор поставя въпроса за капитализма. Толкова категорично, колкото на един Милтън Фридман никак не би му понесло.