Ванеса Фаркхарсън: Да спиш гола е зелено

Една млада канадка в опит да преодолее екоцинизма си

Ванеса Фаркхарсън е канадка, арт репортер и филмов критик. Има собствен блог за екология и води седмична рубрика за проблемите на околната среда в Нeшънъл Поуст. Любовната й връзка от книгата е увенчана с една напълно екологична сватба. Но това вече e друга история....

Обръщение към читателите от авторката

Скъпи читатели, радвам се, че се спряхте на моята книга. Знаете, че това е най-хубавата книга, писана някога, нали? Даже ме предложиха за „Пулицър”, но аз отклоних предложението, защото не бях сигурна дали златният медал е екологично произведен.
А сега сериозно – книгата е добра. Забавна, без да е нравоучителна. Искрена, и все пак леко цинична. Има си дори и любовна история за по-романтичните души.

Добре дошли в моя свят!

Ванеса

Началото

Реших да правя по една малка промяна всеки ден, за да „озеленя” живота си, като се надявах да не изглеждам прекалено самодоволна в очите на другите.

Казвам се Ванеса. Аз съм журналист в Нешънъл Поуст, Торонто. След като гледах филма „Неудобната истина”... не, шегувам се. Сега, след като органичното е новото синьо... – не, вече ще бъда сериозна.

Този блог започна някъде между вината и честността, между  разхождането на кучето на един приятел и купона, на който се озовах сред група екоманиаци,  пиещи бира с марихуана. Реших да направя нещо предизвикателно: да прекарам всеки ден от следваща календарна година, като правя по едно нещо, което ще се отрази по-добре на средата, в която живеех. Идеята ми беше в края на тези 365 дена да живея възможно най-екологично. 

Това беше една изтощителна година, но в края разбрах, че да бъдеш еколог, не означава задължително да си самодоволно хипи, нито да правиш компромиси с външния си вид или с хубавото вино.Повече информация ще откриете на блога ми – „Зелена като магарешки бодил”, където  започна цялата история.

За книгата

Искаме ли да сме еко? Какво сме готови да направим, за да станем „зелени“? Трябва ли да се откажем от тоалетната хартия и сапуна, трябва ли от отпадъците да правим органична тор, трябва ли да напуснем града...

Не е необходимо да избягаме от цивилизацията на другия край на света и да замиришем на пор, за да помогнем за спасяването на околната среда. Можем да бъдем еко и без да излизаме от нормалния си ритъм на живот!

Да последваме опита на младата канадска журналистка Ванеса Фаркхарсън:

„Започнах тази книга някъде между вината и честността. Реших всеки ден от следващите 365 дена да правя по едно нещо, което да помогне за спасяването на природата. Идеята ми беше в края на тази „зелена“ година да заживея възможно най-екологично.
•    Някои от промените се оказаха решителни (продадох колата си).
•    Други – странни (изключих хладилника и фризера си, въпреки че не знаех какво ще правя с храната).
•    Трети – нелепи (защо, по дяволите, трябваше да мия косата си с оцет и да ровя из боклука на съседите?).
•    Голямата част изглеждаха символични. Но те са малките стъпчици, които водят до голямата промяна (да спя гола, да се къпя на тъмно, да ям сладолед само от вафлена фунийка...).
В края на моето едногодишно пътуване открих, че повечето от екопрактиките, с които експериментирах, станаха естествена част от моя живот.“