page contents Книжен Ъгъл: Избрано от седмицата: Частицата на Бога, местният идиот и изящните секунди
Предоставено от Blogger.

Избрано от седмицата: Частицата на Бога, местният идиот и изящните секунди

8.5.11

Петко Тодоров

Ще получим ли „частицата на Бога”

Стивън Хокинг не вярва, че Големият адронен колайдер ще изпълни основната си задача – ще открие Хикс-бозон, загадъчната частица, изиграла главна роля при възникването на Вселената след Големия взрив, която нарекоха „частицата на Бога”. Той даже заложил „солидна сума пари срещу това”, съобщава Амир Аксел в „Сътворението на Вселената или Големият адронен колайдер”. Хокинг е известен със залозите за резултати от такива амбициозни експерименти. Досега не е губил.


Известният и у нас научен популяризатор Аксел е описал достъпно ставащото при границата между Франция и Швейцария – в най-грандиозната изработвана от човек машина (изд. „НСМ Медиа”). Получило се е любопитно въведение в темата. Шумотевицата около колайдера ще се върне през 2013, когато се очаква върхът в работата му... Но пък Хокинг е сигурен, че тогава тя ще „произведе” мини черна дупка.

Местен блогър взе хляба на Весел Цанков

Той е бивш гражданин и бивш пациент на бивш психодиспансер в бъдещо бивше село на бъдеща бивша държава. Последните две обстоятелства не са загатнати пряко в романа „Блогът на местния идиот” на Весел Цанков (изд. „Сиела”). Но някак се подразбират. Сградата на психодиспансера е приватизирана, партерът е даден за китайски ресторант, еволюирал закономерно до местна кръчма.

Но героят остава на село и решава в крак с времето да поддържа свой блог. Проблемът е, че не разполага със съответното техническо средство. Но пише на каквото може, както може. Описва живота в селото какъвто е.

Животът в селото е типичен. Романът на Цанков би следвало да е смешен. Обаче стои като черен хумор и предизвиканият от него смях стои черно. Защото излиза, че всички сме по самосъзнание някакви бивши, еволюирали закономерно до местни идиоти. Някои се успокояваме с блогове.

Изящните секунди на Мишел Лебр

Мишел Лебр е поставила в началото и в края на „Секунди” цитати от други романи: „Вървящият човек не познава отчаянието” и точно толкова отчайващото: „Истината не е тук или там, а в едно друго измерение, недостъпно за нашия ум. Трябва да се задоволим с тази несигурност, при която всичко, как да кажа... сякаш виси във въздуха пред нас”.

За 2 денонощия нищо особено не се случва в нейния роман (изд. „Леге Артис”). Дама в неопределена възраст обикаля обявени за продажба къщи из Франция с бащиния си будилник в чантата. Решила е 30-тата да е последна. Подгизнали от недоизказаност и от спомени срещи. И от съзерцателност. Изящна, рафинирана белетристика. Истината е в секундите и между тях. Истината е в романите, в които не се случва нищо особено, в останалите е дъвката. Защото, цитатът е от този роман: „Животът знае неща, които още не са се случили”.