Конфуций и Джубран - афоризми и пророчества от "Фама"

Конфуций (551 – 479 пр. Хр.) е древнокитайски мислител и философ, чието учение се опира на личната нравственост и на схващането, че управниците трябва да служат на хората и да бъдат за пример. По силата на своето влияние конфуцианството стои редом с християнството, будизма и исляма, но не като религия, а като модел за хармония в обществото и лично усъвършенстване.

Три пътя има човек към познанието: път на размисъла – той е най-благородният; път на подражанието – той е най-лесният; път на личния опит – най-тежкият път.

Само най-мъдрият и най-глупавият не могат да се променят.

По-добре да запалиш мъничка свещица, отколкото да проклинаш мрака.

В стрелбата с лък най-главното не е мишената.

Опитът е лампа, окачена на гърба – осветява само изминатия път.

Когато някой гладува, не му подарявай риба, а го научи да лови риба.

Не се стремя да узная отговорите – стремя се да разбера въпросите.


Халил Джубран (1883 - 1931) е писател и художник от ливански произход, но живял и творил в САЩ. Сравняват го с Ницше и Уилям Блейк, а творбите му са преведени на десетки езици. Поетично-философското му слово, наподобяващо библейското, се разгръща в своеобразни притчи за земното, божественото, космическото и тяхното единение – и проникновението му го издига в модерен пророк на една модерна вяра.

За доброто мога да ви говоря, но не и за злото. Що е злото, ако не добро, изтерзано от глад и жажда? Повярвайте, когато доброто гладува, то търси храна дори и в мрачни пещери, а когато зажаднее, пие дори и от мътна вода. Вие сте добри тогава, когато сте в сговор със себе си. Ала дори да не сте в сговор със себе си – пак не сте зли. Разединен дом все още не е разбойническо свърталище, а само разединен дом. Кораб без рул може да се носи безпосочно сред опасни рифове, но пак да не потъне.