page contents Книжен Ъгъл: Революцията е секси
Предоставено от Blogger.

Революцията е секси

31.5.11

Петко Тодоров

Ориана Фалачи й се отдаде в романа „Един мъж”

На 13 август 1968 Александрос Панагулис опитва да убие с взрив водача на военната хунта в Гърция Георгиос Пападопулос, не успява, залавят го, осъждат го на смърт, световното обществено мнение протестира силно, не го разстрелват, но изтезанията му продължават, той отказва да сътрудничи на властта.

След 5 години го освобождават, Ориана Фалачи пристига да го интервюира, той се влюбва в нея, тя се отзовава на чувствата му. След свалянето от власт на хунтата той влиза в политиката, отново е неудобен с разкритията си за връзки на новите управници с предишните, на 1 май 1976 загива при пътен инцидент. Фалачи пише дебелия роман „Един мъж” за него през 1979 (изд. „Сиела”).


Само припомняме: Фалачи е най-прочутата журналистка от втората половина на миналия век. Спечели си име с крайностите. Тя можеше да назове ООН „Мафия от бавноразвиващи се и от мошеници, които ни водят за носа” и да се хареса с това. 

Крайна е и в романа си, затова е четивен. Написан е от позицията на крайните чувства, страсти и мисли. И на релацията „литературата за революцията е революционна литература”. Силна проза, колкото и да стои журналистически, да е продължение на медийната й полемика, дори само заради тази релация. Силна е и заради болезнения дефицит, а той не е само български – на Пишеща журналистика, главното „П” не е грешка.

Революцията е секси, какво да кажем за революционера! Въло Радев показа тази права връзка във филма „Черните ангели”, Антониони показа обратната в „Забриски пойнт”. Загледайте се във фланелките с Че, нали не си представяте, че облечените в тях се идентифицират точно с него.

На медийния всекидневен език това минава и за романтика, замъглено до крайност, защо една Фалачи да не се отдаде? Та нали самият Пазолини толкова си падаше по стиховете на Панагулис. Хайде да си припомним и поведението на камерата в заснетите български кадри от 1944-1945 и 1990-1991. Но сме длъжни да свалим шапка пред жената Фалачи в този текст, независимо от прочита на всичките й останали.