page contents Книжен Ъгъл: Насладите на Орхан Памук
Предоставено от Blogger.

Насладите на Орхан Памук

24.5.11

Петко Тодоров

Преведоха автобиографичната му „Други цветове”

Орхан Памук казва за съдържането на „Други цветове”: „хронологично изложени автобиографични фрагменти, спомени и размисли”. Не е по-автобиографична от „Истанбул”, може би дописване на „Истанбул”, но все пак това са събрани фрагменти, писани по разни поводи (изд. „Еднорог”, превод Розия Самуилова).

За малък и комплексарски устроен национален дух като нашия – и ний сме дали нещо на света и прочее – Памук е величава загадка. Съвършеният турски и не просто турски, ами съвършеният истанбулски и заедно с това съвършеният световен писател!
Той го казва така: „Моят свят представлява смесица от местното – националното – и принадлежащото на Запада”. На няколко пъти подчертава, че живее в европейската част на града. С личната си библиотека от 12 000 тома.

Удивително е достолепието на Памук, а той е Нобелист преди да направи 60 и по този показател май се явява вторият по младост призьор. Мъдростта върви на крачка пред него още с първия му роман „Джевдет бей и неговите синове”. То е и техника. Но може би по-важно е, че е на стъпалото между Изтока и Запада. И може би колкото откъм Запад се усеща източното у него, толкова в родината му усещат западното.

„Не със страст и главозамайване, а с наслада” е негова формула за консумиране на литература. Оттам е внушението за спокойно, устойчиво, с някакво извисено достойнство разказване. А той е неспокоен писател, опитаха се да го съдят за политически думи. Но точно усещането за достолепие прави незаменим срещу медиите примерно разказа му за толкова медийно събитие като земетресението.

Вижте колко е солидно това – от речта му пред Шведската академия:

„За мен да бъдеш писател означава да признаеш тайните рани, които носиш в себе си, рани, които са толкова тайни, че ние самите едва ги осъзнаваме, и търпеливо да ги разучаваш, опознаваш, осветяваш, да не се отричаш от тези рани и болки, а да ги превърнеш в осъзната част от своя дух и своето писане. Писателят говори за неща, които всички познават, но не знаят, че познават”.