page contents Книжен Ъгъл: Обичам България и ми липсва
Предоставено от Blogger.

Обичам България и ми липсва

30.5.11

Хорхе Букай

Предговор за българския читател

Авторът на тази книга (и на този предговор) винаги е твърдял, че историята му е повече от необичайна. Роден преди шейсет години в беден квартал на Буенос Айрес и потомък на имигранти, той израсна в дом, където всичко бе оскъдно, с изключение на любовта и книгите (благословени да са тези изключения).

След като се провали мечтата му да стане пожарникар, той щеше да следва педагогика, но родителите му бяха изгубили уважение към учителската професия по вина на един мързелив и свадлив техен съсед и бяха против.

Тъй като явно не му бе писано да преподава на деца, нашият герой реши да запише медицина, за да може да ги лекува. Скоро обаче се отказа от педиатрията и я замени с психиатрия, като с течение на годините се поотдалечи от болните, за да работи със здравите.

Както вече съм разказвал, преди да стана лекар, животът, за мое щастие, ме поведе по множество различни пътища. Бил съм уличен продавач на чорапи, клоун, застрахователен агент, отговорник на склад, таксиметров шофьор, книжар, санитар и лекар в спешно отделение - и се гордея с всяко от тези поприща.

Аз съм квартален лекар, превърнал се в психиатър. Аз съм психотерапевт, който в един момент се оказа лектор, събеседник в радиопредавания и телевизионен водещ. Аз съм преподавател, който стана автор на двайсетина книги за размисъл, преведени на над 25 езика в цял свят.

Сигурен съм, че всеки, който чете тази кратка история на личния ми път, може да си представи колко бях изненадан и поласкан при първото ми посещение в България през юни 2010 г. Тогава получих цялата обич и топлота на един народ, който дотогава (като изключим музиката му) ми бе почти напълно непознат. Той ме посрещна така, както никога никъде не са ме посрещали.

Помня срещите с хората, с читателите ми, с колегите ми и най-голямата чест - плакета, който президентът на България ми връчи в собствения си кабинет. Споменът за този миг все още кара кожата ми да настръхва.

При завръщането ми в Испания бе публикуван репортаж за посещението ми в България, който, както очаквах, съдържаше неизменния въпрос:
Господин Букай, на какво се дължат феноменалните продажби на книгите ви и успехът им в цял свят?

Реших поне веднъж да бъда брутално откровен. Усмихнах се любезно и дадох най-искрения, макар и не най-подходящ за медиите отговор.
Аз съм късметлия - казах, - невероятен късметлия...

Докато репортерът записваше тези думи, си представях как се опитва да реши дали отговорът ми е израз на излишна скромност, опит за измъкване или чиста глупост. След кратък размисъл реших, че е по малко и от трите, но въпреки това бях убеден в неговата истинност. Няма спор, че съм страшен късметлия.

А България - тази страна, която толкова обичам и ми липсва, земята на така скъпи на сърцето ми приятели, даваща ми усещането за „завръщане“, познато на човек единствено когато пътува „отново“ до място, което по някакъв начин е направил свое... България, обичната ми България, е неоспоримото доказателство за този късмет.

Кой е Хорхе Букай

Роден през 1949 г. в Буенос Айрес, днес Хорхе Букай твърди, че първият му университет е бил самият живот. Започнал е да работи на тринайсетгодишна възраст и е упражнявал различни професии: продавач, таксиметров шофьор, клоун, възпитател, актьор, телевизионен водещ, аниматор на детски тържества. Докато не стигнал до сегашната си работа, която сам определя като „професионален помощник“.

Букай разказва, че когато се дипломирал като лекар през 1973 г., все още не бил съвсем наясно с понятието психично здраве. Пет години по-късно, вече квалифициран специалист по умствени заболявания, имал усещането, че е научил малко повече за патологиите на съзнанието, но все още не знаел нищо за произхода и природата на психичното здраве.
Днес теориите му, макар и нетрадиционни, са ясно формулирани и много ефективни.

Доказателство за това е огромният читателски интерес, на който се радват книгите му. По думите на Хорхе Букай фактът, че всяка негова книга се превръща в бестселър, се дължи на много работа, на определени умения, които е придобил, и на привилегията да е внук на двама дядовци, които са разказвали приказки.                                                                                         
Сега авторът ще представи в България новата си книга - „Разказвай с мен“. Тя е продължение на първата му, издадена у нас книга - „Нека ти разкажа“. По желание на читателите световноизвестният писател Хорхе Букай пристига отново в България на 5 юни 2011 г. Авторът ще остане в страната ни до 12 юни. Поводът за посещението е премиерата на новата му книга - „Разказвай с мен“ – продължение на бестселъра „Нека ти разкажа“. Тази година почитателите на Хорхе Букай ще имат възможност на живо да се срещнат и да разговарят с любимия си писател в следните градове: София – 7 юни, Пловдив – 8 юни, Бургас – 10 юни, Стара Загора – 11 юни.

За книгата

Минали са двадесет години, откакто Демиан - симпатичният герой от „Нека ти разкажа“, е прекъснал контактите си с Дебелия - психотерапевта, който със своите истории го научи как да приема предизвикателствата в живота. Въпреки това, вече навлязъл в зряла възраст, героят изпада в криза. Бракът му не е сполучил и му се налага да тръгне по нов път. Професионално предизвикателство го кара да се премести в друга държава, отношенията в семейството му се объркват, а в живота му се появява специална жена. Демиан не може да забрави помощта, която психотерапевтът някога му е оказал, и чувства потребност да го открие, но този път ще трябва да се справи най-вече със собствени сили.

Там се крие слабото ти място, Демиан — продължи Дебелия, — в предположението, че знаеш как ще приключат нещата, преди още да са започнали. Ние, хората, сме такива идиоти, че когато сгрешим в предвижданията си, страдаме повече, отколкото когато ни застигнат последствията от тях... Каква глупост! Ако можем да се откажем от суетното желание да познаваме бъдещето, пред очите ни ще се открие онова, което трябва да научим. Ще можем да се изправяме срещу хората и обстоятелствата без предразсъдъци. Ще знаем, че нищо не гарантира края на една история...