page contents Книжен ъгъл: "Ентусиаст" представя: Казандзакис отново на български след 16 години
Предоставено от Blogger.

"Ентусиаст" представя: Казандзакис отново на български след 16 години

8.6.11

След 16 години отсъствие от българския книжен пазар „Ентусиаст“ връща творбите на Никос Казандзакис у нас. Издателството получи правата за издаване на книгите на най-коментирания гръцки автор и в началото на месец юни публикува едно от най-популярните му произведения - „Рапорт пред Ел Греко“. Книгата излиза в поредицата Enthusiast Vintage в чудесния превод от гръцки език на Георги Куфов, удостоен с най-високото гръцко отличие „Златен кръст на Почетния легион“ за своя принос към културното сътрудничество между Гърция и България именно заради преводите си на произведенията на Казандзакис. През есента „Ентусиаст“ ще публикува и световноизвестния роман на Никос Казандзакис -  „Алексис Зорбас“.

Доминиращо в творчеството на Никос Казандзакис е посвещаването на теми, които засягат всеки един човек – отвъд граници, отвъд раса и цвят на кожата, отвъд етнос и религия, отвъд политически пристрастия. Книгата „Рапорт пред Ел Греко“ не е точно автобиографична, въпреки че често е посочвана за такава. Казандзакис сам потвърждава това, споделяйки: „Моят Рапорт пред Греко не е автобиография. Животът ми, личният, има някаква много относителна стойност, само за мен, за никой друг. Единствената стойност, която му признавам, е тази: борбата му да се изкачва, стъпало по стъпало, за да стигне колкото се може по-високо, благодарение на силите и упоритостта си, на върха, който своеволно нарекох Критски Поглед.“

В предговорът към книгата Христо Куфов, син на Георги Куфов и председател на Международно дружество „Приятелите на Никос Казандзакис – секция България“ пише: „Държите в ръце една от най-необикновените книги във вечната библиотека на човечеството – „Рапорт пред Ел Греко“. Тя е сурова, лъвска храна за ума, душата и сърцето. Подобно на библията, не се чете на един дъх, но няма нищо общо с нея, макар да отразява отношенията на Казандзакис с Бога, и в този смисъл навява асоциации за изстрадана, сътворена от самия него библия. Тя е най-дълбокото и най-философско творение на големия човеколюбец... Написана е от свободен, мъжествен човек, обсебен от неутолим копнеж по непостижимото, от непреклонен бунтар, който през целия си живот има безстрашието да се бори с Бога и дързостта да отиде отвъд него, за да надзърне в бездната на великото Нищо... “

Първоначално книгата е била озаглавена „Писма до Ел Греко“, но през 1955 г. Казандзакис променя заглавието на „Рапорт пред Ел Греко“. По този повод той пише в писмо до своя близък приятел Пантелис Превелакис: „Книгата, която пиша, ще се казва „Рапорт пред Ел Греко“. Рапорт във военния смисъл на думата – на офицер към неговия Генерал. Ще бъде и един вид автобиография. Казвам ти, аз се подготвям. …Понякога усещам, че времето наближава. Вече започнах да се подготвям.“

А през 1956 г. в писмо до друг свой приятел – Йоанис Какридис – Казандзакис споделя: „Колкото повече остарявам, толкова по неудържим ставам. Това, което се е случило на Греко, се случва и на мен; последните ми работи са изпълнени със страст, въодушевление и огън. Сега, докато пиша „Рапорт пред Ел Греко“, аз ставам едно с този Голям Критянин, към който се обръщам като към Кръстник.“ Няколко месеца по-късно в друго писмо до Какридис пише: „Преди известно време приключих книгата, но сега я пренаписвам. Това е изповед и изисква особено внимание. Всичките ми книги са своеобразна изповед, но тази – повече от всичко.“


Казандзакис често споменавал, че иска от Господ да му даде още няколко години на земята, за да завърши „Рапорта“. И съдбата му дава тези години. През септември 1956 г. той пише отново до Превелакис: „Не трябва да се тревожиш за мен; докато духът ми се държи, тялото няма друг избор, освен да му се подчини; знаеш ли, аз реших да си отида от този свят на 83 години; имам още няколко години, най-добрите, искам да кажа – най-зрелите години, и нямам намерение да ги пропускам. В момента се чувствам много добре, работя; пренаписвам „Рапорт пред Ел Греко“. Книгата излиза четири години след смъртта на Казандзакис – през 1961 г. Издадена е от втората му съпруга Елени и приятелят му Пантелис Превелакис. Когато „Рапорт пред Ел Греко“ излиза във Франция, Марсел Брион, член на Френската академия, пише във в. „Льо Монд“, че Казандзакис умее да вижда свещеното във всяко обикновено нещо, което ни заобикаля.

Голямата тема в „Рапорт пред Ел Греко“ не е това, за което авторът разказва и което описва – историята, митовете, традициите, идеалите, философските теории, предназначението и призванието на човека, битката и примиряването с божественото, приятелството и човечността, умението да виждаш и усещаш с тялото и с душата си,  единството с всички живи твари, общуването с телесните и безтелесните същества не само във видимия, но и в невидимия свят. Голямата тема в романа е как да пишеш за тези неща. През май 1950 г. Казандзакис споделя със своя добър приятел Минас Димакис: „Казват за мен, че съм мъдрец, интелектуалец, писател; а аз не съм нито едно от тези; когато пиша, моите пръсти не се цапат с мастило, те кървят.“

През 1957 г. Казандзакис е номиран за Нобелова награда за литература. Печели я друг велик писател – Албер Камю. Самият Камю обаче признава в едно свое изказване, че Никос Казандзакис заслужава тази награда сто пъти повече от него.

За Никос Казандзакис (18.02.1883 - 26.10.1957 г.)

Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г.  в Мегалокастро (днешен Ираклион, о.Крит) в Османската империя, в семейството на Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, и съпругата  му Мария. След едно от поредните критски въстания семейството му бяга в Пирея, където намира убежище за шест месеца. На шест години Казандзакис е принуден да води живот на бежанец. Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че съвсем млад напуска Крит, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на Свещения кръст в Нахос, където учи френски и италиански. След възстановяването на мира през 1899 г. Казандзакис се връща в родния си град и завършва гимназия в Ираклион (1899-1902). През есента на 1902 г. заминава за Атина, където се записва да следва право. Учи четири години в Атинския университет. През 1906 г. завършва и става доктор по право. Същата година излиза и първата му книга „Змия и лилия“.

През октомври 1907 г.  Казандзакис заминава за Париж, където продължава юридическото си образование, а до 1909 г.  следва и философия в небезизвестния „Колеж дъо Франс“ в Париж при Анри Бергсон. Тук Казандзакис развива и задълбочава ницшеанските си възгледи. През периода 1910 - 1930 пише пиеси и стихове. Пътува често до Китай, Япония, Русия, Англия и Испания. През 1919 г. става директор на гръцкото министерство на социалните грижи. Подава оставка през 1927 г.

Въпреки че никога не е бил член на комунистическата партия, през младостта си Казандзакис симпатизира на левите идеи, дори е удостоен с ленинска награда за мир, но след тригодишно пътуване в Съветския съюз се разочарова от болшевишките идеи. Преди Втората световна война се установява на о. Егина, а през 1948 г. се премества на Антибите, Южна Франция. След войната работи като министър в Гръцкото правителство на Егина, а през периода 1947 - 1948 работи за ЮНЕСКО. Казандзакис умира от левкемия на 26 октомври 1957 във Фрайбург, Германия. Гробът му е в родния му Крит, близо до църквата  „Св.Мина“ в Ираклион.

Генерале мой, битката завършва, правя рапорта си; ето къде воювах, ето как воювах, бях ранен, изплаших се, но не дезертирах; зъбите ми тракаха от страх, но пристягах здраво челото си с червена кърпа, за да не личи кръвта, и се хвърлях в атака. Едно по едно ще оскубя пред теб перата на моята гарга, душата си, докато от нея остане само малка бучка пръст, замесена със сълзи, кръв и пот. Ще ти разкажа борбата си, за да ми олекне; ще смъкна от себе си добродетелта, срама, истината, за да ми олекне. Ти как създаде „Толедо през време на буря“? Също такава, с тежки облаци, прорязана от жълти мълнии, отчаяно и непреклонно бореща се със светлината и тъмата, е и душата ми. Ще я видиш, ще я претеглиш изпод витите си вежди и ще я оцениш. Помниш ли онази тежка дума, която казваме ние критяните? „Където не сполучиш – върни се; където сполучиш – върви си!“ Ако не съм сполучил, дори само час живот да ми остава, ще се върна, за нова атака; ако съм сполучил, ще отворя земята, за да дойда да легна до теб.