page contents Книжен Ъгъл: Избрано от седмицата: Норвежко криминале, български пътепис, италиански разкази
Предоставено от Blogger.

Избрано от седмицата: Норвежко криминале, български пътепис, италиански разкази

12.6.11

Петко Тодоров

„Съсед усетил кървав вкус в устата”

Заглавието е в кавички, защото е на норвежки вестник – от романа „Пентаграма” на Ю Несбьо (изд. „Емас”). Норвежко криминале. Съпругът посяга към тенджерата, бръква ловко във врящите картофи, вади тъмната бучка и я вкусва: Яйца! В този момент нещо капва на главата му, съпругата вдига поглед: Да звъним в полицията!

Тя е професионална готвачка и знае, че кръвта се пресича във вряла вода в тъмни бучки с вкус на яйце. От тавана капе кръв.
Полицията открива горе застреляна млада дама с отсечен показалец и твърда подутина на лицето. От която изтискват диамантен пентаграм. Това в завръзката.

Хари Хуле е вече познато и у нас литературно ченге от романите на Несбьо – алкохолизиран неудачник, търпян в полицията заради невероятната си интуиция. От който става колкото крими, толкова и роман за живота – антиамериканска версия на толкова американизирания жанр.

Български пътепис – защо не

Владимир Харизанов разказва в „На Изток към Индия с 15 км/ч”: „Въртя педалите на велосипеда, осигурявайки заветната средна скорост от 15 км/ч, включвайки и почивките през деня. Това е нито бързо, нито бавно, по-скоро достатъчно, за да кимна и поздравя минувачите по пътя или да мярна тяхното кимване и поздрав” (изд. „Вакон”).

Преди се пътуваше по-слабо, излизаха повече пътеписи. Книжната ниша стои, доказва го пазарът. Тя не е изместена от тематичните телевизионни канали, нито от интернет. Има неща, за които писаното слово е незаменимо.

Харизанов разказва пътуването си до Карачи с велосипед преди няколко години. Което осигурява  преживявания, невъзможни при други начини на придвижване. И те са най-вече до общуването с хората по пътя. Невероятни контакти, пред тях всичката останала пейзажна, архитектурна, урбанистична и всякаква екзотика бледнее.

Ето я най-добрата колекция на Дино Будзати

Начало на разказ от Дино Будзати: „Една водна капка се качва по стълбите стъпало по стъпало. Чуваш ли я? Излегнат в кревата си в тъмното слушам тайнствения й поход. Как го прави? Подскача ли? Кап, кап – се чува на пресекулки. После спира и може цяла нощ да не щукне. И все пак се качва. От стъпало на стъпало се издига към високото, за разлика от другите капки, които падат отвесно, в съгласие със закона за земното притегляне, и свършват с тихото пльокване, добре познато по цял свят. Не и тази...”.

Не е ли страхотно? През 1958 писателят сам събрал своите най-добри „Шейсет разказа” в сборник (изд. „Колибри”). Заради стаената символика и алегории го сравняват с Кафка, откакто го заобичал Борхес – и с него. Той е благодатен и безкрайно удобен за упражняване на литературоведство. Но това са странични ефекти във великото изкуство на разказа по Будзати.