page contents Книжен Ъгъл: Писмо от "Колибри": Ваканциите на малкия Никола
Предоставено от Blogger.

Писмо от "Колибри": Ваканциите на малкия Никола

28.7.11

Здравейте!
Това лято ще зарадваме малки и големи с още една книжка за приключенията на малкия Никола.

"Ваканциите на малкия Никола" е първата част от знаменитата поредицата разкази за малко момченце, описани с голяма доза хумор от писателя Рьоне Госини и илюстрирани с карикатурите на Жан-Жак Семпе.


Книгата, отдавна позната и любима на българската публика, беше напълно изчерпана дълги години. Тя е първата от пет поредни книги, от които само три са излизали до този момент на български. Трите книжки ще бъдат преиздадени, както и липсващите четвърта и пета.

Паралелно превеждаме новите, неиздавани продължения на приключенията на малкия Никола, от които първата е вече на пазара.

Във "Ваканциите на малкия Никола" (превод Венелин Пройков) е описано лятото на малкия палавник, който отива на две почивки – веднъж с родителите си и втори път в Синия лагер. Той непрестанно прави пакости, разказва весели и по детски наивни истории за отношенията между родителите му, възпитателите в лагера и други, на които не само връстниците му, а и възрастните читатели се смеят искрено!



"Ваканциите на малкия Никола" е една книга, която докосва същността ни, независимо от възрастта, професията и социалния ни статус, защото изважда на показ детето от всеки един от нас. А и защото добрият хумор развеселява всички.


Поздрави,
Жаклин Вагенщайн

Къде ще вървим на почивка

Всяка година, с други думи, миналата и по-миналата – предишните бяха много отдавна и не ги помня, – татко и мама дълго се карат, докато решат къде ще вървим на почивка. После мама се разплаква и казва, че ще се прибере при майка си, а аз също се разплаквам, защото много обичам баба, обаче при нея няма плаж. В крайна сметка отиваме, където каже мама – впрочем, не у баба.
Вчера, след като се навечеряхме, татко ни изгледа строго и каза:
– Слушайте сега! Тази година – никакви спорове, решавам аз! Ще отидем в Южна Франция.
Имам адреса на една вила за даване под наем край Плаж ле Пен с три стаи, течаща вода и електричество. Хич нямам намерение да отида на хотел и да ям отвратителната им храна.
– Чудесно, скъпи – каза мама, – струва ми се, че това е отлично хрумване.
– Еха! – извиках аз и се разтичах около масата, защото не е лесно да седи човек, когато се радва.
Татко ококори очи, сякаш се поизненада, и каза:
– Така ли? Хубаво.
Докато мама разчистваше масата, татко отиде до шкафа и извади подводната си маска.
– Ще видиш, Николà – каза ми татко, – двамата с тебе ще има да наловим сума ти риба.
Аз малко се поизплаших, защото още не ме бива много в плуването; ако ме нагласят добре върху водата, мога да се държа по гръб. Татко обаче каза да не се безпокоя, той щял да ме научи да плувам – на младини бил междурайонен шампион в свободен стил и още можел да бие рекорди, само дето нямал време да тренира.
– Татко ще ме научи да плувам под вода и да ловя риба! – казах аз на мама, когато тя се върна от кухнята.
– Много хубаво, моето момче – отвърна мама, – само че в Средиземно море май няма много риба. Там било пълно с риболовци.
– Не е вярно! – каза татко.
Мама обаче го помоли да не й възразява пред детето, освен това била чела за Средиземно море във вестника; след това започна да плете едно нещо, което плете от сума ти време.
– Ами тогава за какво ще се завираме под водата, щом няма риба! – казах аз на татко.
Татко отиде мълчаливо до шкафа и прибра маската. Аз не бях особено щастлив: тъй де, всеки път, като тръгнем с татко за риба, не хващаме нищо. Татко се върна и си взе вестника.
– И сега какво стана – попитах аз, – къде може човек да улови риба под водата?
– Питай майка си – отвърна татко, – тя найдобре ги разбира.
– Риба има в Атлантическия океан, моето момченце – каза мама.
Аз попитах дали Атлантическият океан е далеч от мястото, където отиваме, но татко ми каза, че ако се уча по-добре в училище, няма да задавам такива тъпи въпроси. А пък не е честно, ние в училище нямаме часове по подводен риболов; обаче нищо не казах, видях, че на татко май не му се говори.
– Трябва да направим списък на необходимите неща – каза мама.
– А, не! – викна татко. – Тая година няма да пътуваме като товарни добичета. Банските костюми, къси панталони, някоя дрешка, два-три пуловера…
– Тенджерки, електрическата кафеварка, червеното одеяло, малко чинии – рече мама.