page contents Книжен Ъгъл: Ще живеем ли по 120 години
Предоставено от Blogger.

Ще живеем ли по 120 години

1.8.11

Петко Тодоров

В разказа за геронтологията са парадоксите на битието ни

Очакваната продължителност на живота на древните римляни била около 25 години, през Ренесанса – 33. Към 1900 в най-развитите държави очакваната продължителност на живота изпълзяла нагоре до 47. Към края на ХХ век бебетата там са могли да очакват да живеят около 76 години.

Днес тя е около 80, припомня  Джонатан Уийнър в „Странната наука за безсмъртието” (изд. „Изток-Запад”). И уточнява: „Очакваната продължителност на живота е средната възраст, която бебетата от което и да било поколение или конкретна година на раждане могат да очакват да достигнат”.

Регистрираният световен рекорд е на Жана Калман от Арл, Франция, която почина на 122 години и 4 месеца, или общо 44 724 дни. „Нека дните им бъдат сто и двайсет години”, повелил Бог, когато натирил Адам и Ева от Райската градина.
Уийнър е написал научнопопулярно четиво за геронтологията. Нова странна наука за удължаване на живота и в частност за стареенето. До края на ХХ век с нея се занимавали епизодично – тук-там някой биолог, когото приемали едва ли не за луд. Това е и книга за геронтолозите – странни, забавни, мъдри, задължително малко луди.

„Следил съм новостите в тази наука в продължение на четвърт век” споделя научният популяризатор. Обиколил що-годе изявените геронтолози в Щатите и Англия. Разговарял с учени, често незнаещи един за друг. Такова нещо не се пише по сведения от интернет и чопване оттук-оттам. Възможно е само в широк книжен пазар, какъвто е англоезичният, там се изплаща – прекалено скъпо е. Не е възможно в условията примерно на българския. Среща се все още на руския по формулата „работа за едната идея”, но те са други хора.

Ценно четиво, дори само по тази причина. А иначе – концентрира по парадоксален начин най-проникновените и неизменни човешки мераци. И те изглеждат парадоксални. Не случайно основните тези на геронтолозите са противоречиви. Но в замяна на това изненадващо интригуващи. Безспорната мъдрост обаче бяга при такива като Уди Алън: „Вечността е дълго нещо, особено към края”.