page contents Книжен ъгъл: Кризата на българската общност е най-дълбоката
Предоставено от Blogger.

Кризата на българската общност е най-дълбоката

31.8.11

Етнологът Игнат Минков постави неудобните въпроси
Петко Тодоров

През 1991 българските ученици са на 5-о място в природните науки и 9-0 по математика от 45 страни, през 2003 те са съответно на 24-о и 25-о, а през 2009 са на последно място в ЕС по тези показатели. Припомня го Игнат Минков в „Етноси и глобализационни общности” (изд. „Тип-топ прес”).

С подобни весели цитати може да се запълни вестникарска страница, но то е гола вестникарщина. Задачата на етнолога от БАН е „да изведе логиката на протичащите етнически процеси, да посочи причините, които ги предизвикват, механизмите и новите форми, чрез които се осъществява изявата и организацията на етничното в глобалната епоха, новите модели за организиране на етносите и взаимоотношенията между тях”. Това вече звучи невестникарски и скучно.


Заключението е още по-весело. Същностната българска криза не е толкова икономическа, колкото на българския народ, криза на общността и след това на обществото. Икономическата ще свърши, работа е на министрите да казват кога. Кой да каже кога ще се излезе от народностната катастрофа?

Етнологът казва примерно, че демографската криза е  единствено за българския етнос, не за останалите в Отечеството. Че след едно поколение половината от нас ще живеят сами, извънбрачното съжителство е бял проблем. Че безработицата концентрира ромите териториално, което праща по дяволите всякакви опити за „интеграция”. Че горчивите плодове от обезлюдяването на селата ще берем в бъдеще...

Минков си е свършил работата. Стигат му даже етноложките анализи на „възродителния процес” и на отношенията с българите от съседните държави. Двама-трима книжари ще вземат четивото му от учтивост и ще го сложат на най-горния рафт, непродаваемо е.

Изводът: Расте обратната пропорционалност между изследователската заплата и резултата. Високоплатените „анализатори” са с най-празни думи, те са медийно удобните, медиите са силно чувствителни към парите във всичките им изяви. Най-ниско платените заработват предимно изследователска съвест, обществена тайна е кои са те.