page contents Книжен Ъгъл: Случаят Марк Леви
Предоставено от Blogger.

Случаят Марк Леви

8.8.11

Петко Тодоров

Че най-продаваният във Франция писател не се харчи у нас е най-малкото пазарен проблем

„Няма нито един облак, само синьо, синьо, синьо, навсякъде синьо, нито прекалено топло, нито прекалено студено, няма и помен от повей, денят беше прекрасен за сватба”, стене героинята на Марк Леви във „Всички онези неща, които не сме си казали” (изд. „Унискорп”).

Преди минути е хвърлила своето цвете върху ковчега на баща си. В деня на нейната сватба, отложена заради внезапното погребение. На другия ден получава в апартамента си още по-внезапна пратка – двуметров изправен сандък.

Отваря го леко: „нещо като статуя с човешки ръст, отлично копие на Антъни Уолш”. Баща й със затворени очи. Заслужава си да припадне заради гадния номер. Но от джоба се подава дистанционно с бележка „Включи ме”. Тя натиска копчето, „чу се леко щракване и клепачите на това, което вече не беше само статуя, се повдигнаха: - Липсвам ли ти вече поне малко?”.

Тя загубила като дете майка си, баща й вечно отсъствал по търговски дела, не го помни с добро. И сега неговият високотехнологичен клонинг обяснява от негово име, че се е поръчал като почти съвършен робот, достатъчно скъпо хрумване с батерии за 1 седмица.

Предлага й да я изкарат заедно, да си кажат всички неща, които не са си казали... Заради игривата фантасмагория напомня за първия роман на Марк Леви. С който веднага се хареса в родината си и в Европа.

Комай е най-четеният жив писател пред последните дузина години във Франция. У нас не става. Понеже думата „тираж” е мръсна около демократичното българско книгоиздаване – по далавераджийски съображения, ще го кажем така: харчи се като лош български автор.

Леви се движи по изкусителната и опасна линия межу литературата и комерсиалното четиво. Ако не познавахме англоезичното бестселърство, направо щяхме да го обявим за комерсиален.

Проблемът ще лъсне след време и той е: влязохме в Европата с американизиран, сиреч неевропейски масов читателски вкус. Възпитан в името на обикновено далавераджийство. Със следствията ще се занимават един ден социолози, социални психолози, критици и др. умни люде.