page contents Книжен Ъгъл: Откъс: "Високи залози" и Джеймс Патерсън
Предоставено от Blogger.

Откъс: "Високи залози" и Джеймс Патерсън

12.8.11

Джеймс Патерсън, най-продаваният писател в света, се връща към героя който му донесе славата, с "Високи залози" (Хермес). Детектив Алекс Крос празнува рождения си ден с приятели, когато получава смразяващо обаждане. Племенницата му Каролайн е била намерена убита, а тялото й – обезобразено и едва идентифицирано. Въпреки че в случая е пристрастен, детектив Крос поема разследването.
Алекс открива, че племенницата му е работела в агенция за елитни компаньонки. Скоро се оказва, че са изчезнали и други колежки на Каролайн. Случаят е особено труден и деликатен, защото сред клиентите на момичетата са влиятелни личности, високопоставени държавни служители и политици. Хора, които са готови на всичко, за да опазят тайните си и доброто си име.

Дори намерените видеозаписи от убийството не помагат на Крос и колегите му да разгадаят самоличността на маскирания мъж. Агенти от тайните служби също се включват в разследването. Какво целят те – залавянето на психопата или прикриването на истинското му лице? Крос е готов да стигне докрай в търсене на убиеца, но разкритията му могат да разтърсят цялата американска нация. Предлагаме откъс от книгата.

Тони Никълсън си спомняше един разказ, много популярен по времето, когато беше ученик. Май се казваше „Най-опасната игра” и беше написан от Ричард Конъл. Е, сега самият той играеше подобна игра, само че в реалния живот, и тя бе много по-опасна, отколкото онази измислена история.

Никълсън се втренчи в мониторите върху бюрото си – гледаше и чакаше, като си налагаше да не бърза с уискито. Зевс щеше да пристигне всеки момент или поне така се предвиждаше според програмата за вечерта. Никълсън трябваше да вземе решение.

От месеци насам разиграваше все същата игра с този луд. През цялото това време Никълсън държеше апартамента в някогашната пристройка за карети запазен само за Зевс. Определяше компаньонки винаги когато Зевс му поискваше, а след това се измъчваше, чудейки се дали би било равносилно на самоубийство, ако запише едно от частните му малки партита.

Никълсън го бе наблюдавал тайно при няколко сеанса, но още нямаше представа на какво е способен Зевс, нито кой е той. Мъжът определено се включваше в играта много грубо. Всъщност някои от компаньонките, с които той бе имал сеанси, след това напълно изчезваха; поне никога не се връщаха на работа, след като се бяха виждали със Зевс.
  
Точно в дванадесет и половина през нощта черен мерцедес с тъмни стъкла се появи пред вратата на оградата. Никой не позвъни, защото Никълсън дистанционно подаде сигнал за отваряне, след което отново се настани на стола си, за да изчака колата да стигне до края на алеята.

Пръстите му импулсивно заиграха по тъчпада на клавиатурата. Запиши го, не го записвай, запиши го, не го записвай...

Мерцедесът скоро премина покрай фасадата на главната къща, но не спря, а продължи нататък към някогашната пристройка за карети – където бе крайната цел на пътуването. Както винаги, регистрационните номера на колата бяха покрити с предпазни калъфи.

Преди Зевс там се намираше частен ВИП апартамент за всеки предварително записал се клиент, който можеше да си го позволи. Таксите започваха от двадесет хиляди за една нощ, при това само за ползването на помещението и бюфета. Апартаментът бе снабден с най-изисканите спиртни напитки и вина, с напълно заредена кухня, способна да угоди на вкусовете на всеки чревоугодник. Имаше парна баня, цялата в мрамор, както и швейцарски душ, способен да масажира тялото през шестнадесет фини дюзи. Бяха монтирани отделни телефонни линии, управлявани от софтуер за осуетяване на проследяването на търсените номера и апаратура за изопачаването на гласа в широк честотен обхват, за да не се разпознават говорещите.

Никълсън превключи на кадрите от салона, където две момичета очакваха госта – както им бе заповядано. Те знаеха единствено, че предстои парти само за един клиент и че за вечерта им бе обещано заплащане с петдесет процента отгоре, което означаваше, че всяка от тях щеше да вземе минимум по четири хиляди долара само за няколко часа работа.

Когато вратата на стълбата към мястото за паркиране на долния етаж се отвори, двете момичета се изправиха и се заеха да пооправят тоалетите си.

Тялото на Никълсън се напрегна, докато наблюдаваше как Зевс влиза в стаята. Изглеждаше като всеки друг клиент, с безупречния си син костюм, с кожено куфарче в ръка, преметнал през ръка светлокафяво палто.

С изключение на едно – Зевс носеше маска. Винаги. Черна. Като на палач.

- Здравейте, дами. Много сте красиви. Много сте мили. Готови ли сте за мен?

Това бе всичко, с което всеки път започваше.

Както и тонът, който използваше – прекалено дълбок, за да бъде истинският му глас.

Още една маскировка.

Кой се криеше под маската на това извратено, властно, богато копеле?