page contents Книжен Ъгъл: Патерсън, още Патерсън
Предоставено от Blogger.

Патерсън, още Патерсън

20.8.11

Два романа на най-продавания писател в света излизат едновременно у нас

Американският писател Джеймс Патерсън за втора година оглави класацията за най-високоплатен писател в света според Forbes, съобщи агенция КРОСС. От април 2010 до април тази година Патерсън е заработил 84 млн. долара. Това е два пъти повече от номер втори в рейтинга романистката Даниел Стийл - 35 млн. долара. На трето място се класира легендарният майстор на фантастиката Стивън Кинг с 28 милиона.

Списанието отбелязва, че и през следващите години едва ли някой би могъл да изпревари Патерсън - състоянието му значително ще се увеличи към 2012 г., защото според договора му дотогава създателят на Алекс Крос трябва да напише нови 11 произведения за възрастни и шест книги за деца, които гарантирано ще му донесат около 150 милиона. 


Успехът на писателя се обяснява на първо място с неговата активност на пазара на електронните книги - той стана първият автор, който продаде 1 млн. копия на своите произведения в цифров формат. 64-годишният Патерсън е признат за един от най-добрите майстори на трилъра.

Неговите най-известни бестселъри са цикъла за американския психолог Алекс Крос, четирите му романа за детектива Майкъл Бенет, както и световно известният сборник „Женски клуб за разследване на убийствата". Към днешна дата той има деветнайсет книги, заемали последователно първата позиция в класацията на в. „Ню Йорк Таймс“. Патерсън държи рекорда на същия вестник за най-много книги (63 заглавия) от един автор, ставали № 1. Това е и световен рекорд.

Освен автор на бестселъри, Джеймс Патерсън е известен и като популяризатор на четенето и книгите. Създадената от него награда James Patterson Pageturner Awards отличава хора и групи, които популяризират радостта от четенето по творчески и ефективен начин. А уебсайтът му ReadKiddoRead.com помага на възрастните да намерят онези книги, които децата със сигурност ще обикнат и ще искат да прочетат. Писателят е един от редовните дарители на книги на различни организации.

През 1977 г. той печели наградата „Едгар Алан По“ за най-добър дебютен роман. През 2007 г. получава международната награда за най-добър трилър – Thrillermaster – за големия си принос за този жанр. В същото време у нас излизат две нови книги на Джеймс Патерсън, дело на издателствата „Ентусиаст” и „Хермес”.

На скандинавска вълна

„P.S. Убийците" е плод на интересно сътрудничество между Джеймс Патерсън и Лиза Марклунд – известната шведска писателка на криминални романи. Лиза Марклунд е на 37 години, бивша журналистка. Има издадени 11 романа. Книгите ѝ са преведени на повече от 30 езика. През 1998 г. Лиза печели наградата за най-добър шведски криминален роман, писан от жена, както и наградата за най-добър дебютен роман на годината.  През 1999 г. тя става автор на годината в Швеция. През 2003 и 2004 г. Лиза Марклунд е в топ 10 на най-популярните жени в Швеция. През 2004 г. става посланик на УНИЦЕФ. Наричат я „скандинавската кралица на кримките“.

Това не е нещо необичайно за Патерсън, който често си сътрудничи със свои колеги, но е успешна стъпка за младата авторка, въпреки че тя вече има единайсет книги зад гърба си. Идеята за този тандем се реализира благодарение на литературния агент на Джеймс Патерсън, който отчита все по-многобройната публика, която събират шведските криминални истории, и решава, че от едно подобно сътрудничество би излязъл успешен проект. Скоро след издаването на романа очакванията се оправдават и книгата се радва на световен успех и голям читателски интерес.

В „P.S. Убийците” двама серийни убийци пътуват из най-красивите градове на Европа. Във всяка страна, която посещават, те убиват млада двойка туристи. Убийствата са кървави и брутални и след всяко от тях извършителите снимат жертвите си и изпращат снимките на местен вестник. Престъпниците искат публичност и много скоро я получават. Медиите ги наричат „убийците с пощенските картички“.  Освен че са изключителни професионалисти, за тях се знае малко.

Те не оставят следи, няма ДНК, нито отпечатъци или снимки, които биха направили залавянето им възможно. Убиват, напускат местопрестъплението и оставят снимка-картичка – позите, в които са заснети жертвите, винаги пресъздават много известно произведение на изкуството – „Раждането на Венера“ на Ботичели, „Голата Маха“ на Гоя, „Сътворението на Адам“ от Сикстинската капела на Микеланджело, статуята „Момичето заек“, автопортрета на Винсент ван Гог с отрязаното ухо, статуята на Нефертити и др. След това разпродават ценните вещи на убитите, изпразват кредитните им карти и продължават към следващата държава, следващия град и следващите жертви.  

Докато не пристигат в Швеция... Там журналистката от стокхолмски вестник Деси Ларшон получава пощенска картичка с интересно послание: "Да бъдеш или да не бъдеш в Стокхолм. Това е въпросът. Ще държим връзка!", което означава, че някой в столицата скоро ще умре. Същата вечер Деси се запознава с детектива от нюйоркската полиция Джейкъб Кенън, който отдавна преследва серийните убийци из цяла Европа. С нейното съдействие и помощ той ще тръгне по следите им, които ще го отведат до най-тъмните кътчета на човешката психика. Мотивът му е личен – те са убили дъщеря му и приятеля ѝ по време на ваканцията им в Рим. Много скоро двамата с Деси Ларшон се оказват във вихъра на една смразяваща криминална история, пълна с неочаквани обрати и маниакални персонажи.

Аз, Алекс Крос

Алекс Крос, чернокожият детектив психолог е най-прочутият герой на Джеймс Патерсън в седемнайсет от неговите романи, изигран блестящо от Морган Фрийман във филмите „Целуни момичетата” и „Завръщането на паяка”. Във „Високи залози” (оригинално заглавие I, Alex Cross), предпоследния засега от тази поредица, детективът празнува рождения си ден с приятели, когато получава смразяващо обаждане. Племенницата му Каролайн е била намерена убита, а тялото й – обезобразено и едва идентифицирано. Въпреки че в случая е пристрастен, детектив Крос поема разследването.

Алекс открива, че племенницата му е работела в агенция за елитни компаньонки. Скоро се оказва, че са изчезнали и други колежки на Каролайн. Случаят е особено труден и деликатен, защото сред клиентите на момичетата са влиятелни личности, високопоставени държавни служители и политици. Хора, които са готови на всичко, за да опазят тайните си и доброто си име. Дори намерените видеозаписи от убийството не помагат на Крос и колегите му да разгадаят самоличността на маскирания мъж. Агенти от тайните служби също се включват в разследването. Какво целят те – залавянето на психопата или прикриването на истинското му лице? Крос е готов да стигне докрай в търсене на убиеца, но разкритията му могат да разтърсят цялата американска нация. Предлагаме откъс от "Високи залози" в превод на Стамен Стойчев.

Опасна игра

Джеймс Патерсън

Тони Никълсън си спомняше един разказ, много популярен по времето, когато беше ученик. Май се казваше „Най-опасната игра” и беше написан от Ричард Конъл. Е, сега самият той играеше подобна игра, само че в реалния живот, и тя бе много по-опасна, отколкото онази измислена история.
Никълсън се втренчи в мониторите върху бюрото си – гледаше и чакаше, като си налагаше да не бърза с уискито. Зевс щеше да пристигне всеки момент или поне така се предвиждаше според програмата за вечерта. Никълсън трябваше да вземе решение.
От месеци насам разиграваше все същата игра с този луд. През цялото това време Никълсън държеше апартамента в някогашната пристройка за карети запазен само за Зевс. Определяше компаньонки винаги когато Зевс му поискваше, а след това се измъчваше, чудейки се дали би било равносилно на самоубийство, ако запише едно от частните му малки партита.
Никълсън го бе наблюдавал тайно при няколко сеанса, но още нямаше представа на какво е способен Зевс, нито кой е той. Мъжът определено се включваше в играта много грубо. Всъщност някои от компаньонките, с които той бе имал сеанси, след това напълно изчезваха; поне никога не се връщаха на работа, след като се бяха виждали със Зевс.   
Точно в дванадесет и половина през нощта черен мерцедес с тъмни стъкла се появи пред вратата на оградата. Никой не позвъни, защото Никълсън дистанционно подаде сигнал за отваряне, след което отново се настани на стола си, за да изчака колата да стигне до края на алеята.
Пръстите му импулсивно заиграха по тъчпада на клавиатурата. Запиши го, не го записвай, запиши го, не го записвай...
Мерцедесът скоро премина покрай фасадата на главната къща, но не спря, а продължи нататък към някогашната пристройка за карети – където бе крайната цел на пътуването. Както винаги, регистрационните номера на колата бяха покрити с предпазни калъфи.
Преди Зевс там се намираше частен ВИП апартамент за всеки предварително записал се клиент, който можеше да си го позволи. Таксите започваха от двадесет хиляди за една нощ, при това само за ползването на помещението и бюфета. Апартаментът бе снабден с най-изисканите спиртни напитки и вина, с напълно заредена кухня, способна да угоди на вкусовете на всеки чревоугодник. Имаше парна баня, цялата в мрамор, както и швейцарски душ, способен да масажира тялото през шестнадесет фини дюзи. Бяха монтирани отделни телефонни линии, управлявани от софтуер за осуетяване на проследяването на търсените номера и апаратура за изопачаването на гласа в широк честотен обхват, за да не се разпознават говорещите.
Никълсън превключи на кадрите от салона, където две момичета очакваха госта – както им бе заповядано. Те знаеха единствено, че предстои парти само за един клиент и че за вечерта им бе обещано заплащане с петдесет процента отгоре, което означаваше, че всяка от тях щеше да вземе минимум по четири хиляди долара само за няколко часа работа.
Когато вратата на стълбата към мястото за паркиране на долния етаж се отвори, двете момичета се изправиха и се заеха да пооправят тоалетите си.
Тялото на Никълсън се напрегна, докато наблюдаваше как Зевс влиза в стаята. Изглеждаше като всеки друг клиент, с безупречния си син костюм, с кожено куфарче в ръка, преметнал през ръка светлокафяво палто.
С изключение на едно – Зевс носеше маска. Винаги. Черна. Като на палач.
- Здравейте, дами. Много сте красиви. Много сте мили. Готови ли сте за мен?
Това бе всичко, с което всеки път започваше.
Както и тонът, който използваше – прекалено дълбок, за да бъде истинският му глас.
Още една маскировка.
Кой се криеше под маската на това извратено, властно, богато копеле?