page contents Книжен Ъгъл: Алекс Беренсън: Трилърите, ЦРУ, мръсните пари и нечовешките мъчения
Предоставено от Blogger.

Алекс Беренсън: Трилърите, ЦРУ, мръсните пари и нечовешките мъчения

2.9.11


Алекс Беренсън е бил разследващ журналист в света на финансите и бизнеса във в. "Ню Йорк таймс", отразява окупацията на Ирак, а по-късно разследва фармацевтичната индустрия и опасните за здравето медикаменти. Богатият му опит на журналист му помага лесно да прекрачи от публицистиката към художествената литература. Преживяванията на автора по време на престоя му в Ирак го вдъхновяват и му помагат да избере централна тема в книгите си – борбата с тероризма след 11 септември 2001 г. в цялата й сложност. Романите на Алекс Беренсън стават бестселъри в класациите на "Ню Йорк таймс" и "Вашингтон пост". Авторът е носител на литературната награда „Едгар“. Книгите му са преведени на 16 езика и са публикувани в милионни тиражи. У нас ИК "Хермес" представя романа му "Къщата на мрака".
- Разкажете повече за „Къщата на мрака“. Това е роман, който описва мъчения и специализирани методи на разпит, описва как действа правителството на САЩ със заловени терористични елементи. Това е опасна територия.

- Интересното е, че различните хора реагират различно. Хора с леви убеждения ми казват, че съм успял да покажа липсата на морал в американската политика. Консервативните ми читатели обаче твърдят, че съм успял да покажа истинската стойност и важността на информацията, която извличаме по подобни начини. Смятам, че въпросът е можем ли да си позволим да използваме по- радикални методи на разпит, за да получим подобна ценна информация. Не мисля, че има лесен или еднозначен отговор на тази дилема.
- В „Къщата на мрака“ се повдига и въпросът за сериозните потоци пари, които преминават през бюджета за секретни, черни операции. Голяма част от тези пари обаче сякаш се оказват на грешно място. Така ли е наистина?
- Да, смятам, че това е факт. Не се извършва достатъчно наблюдение и контрол, а парите са много. Неизбежно е част от тях да бъдат откраднати или поне изгубени.
Действието в романа се развива в различни точки – Калифорния, Египет, Полша, Пакистан. Посещавали ли сте всички тези места?
Не съм бил само в Пакистан. Всички останали места съм посещавал като част от работата си на журналист.

- Каква беше основната мотивация за написването на „Къщата на мрака“?
- Исках тази книга да покаже и една друга страна на живота на войниците и агентите. Почти всички на подобна служба в някакъв период от живота си страдат от синдром, наричан с много имена: „посттравматичен стрес“, „военна невроза“. Повечето войници не говорят за това, особено с цивилни. Част от тях успяват да преодолеят травмата с помощта на бойните си другари и семействата си. Други обаче страдат дълго и жестоко. В „Къщата на мрака“ исках да покажа реалното въздействие, което войната оказва върху хората. И самият Джон Уелс не е Супермен, той също е човек от плът и кръв. Може би подготовката му го прави по- опасен и по- адекватен в рискови ситуации, но на психологическо ниво той е човек като всеки друг.
- Вие сте репортер по професия, защо решихте да пишете романи? Как сменихте кариерата на разследващ журналист с работата на писател?
- Не съм го планирал и смятам, че винаги ще работя като журналист, дори и да не е постоянна работа. Въпреки че написването на роман не е лесен процес, книгата е много по- траен продукт в сравнение със статия -  дори в най- добрия вестник. Получавам електронни писма от читатели, а това никога не се случва при журналистическата работа. Освен това, като репортер трябва да следваш определени правила, най- основното от които е да казваш истината. Често обаче не можеш да стигнеш до фактите, колкото и да се опитваш. Искаше ми се да видя какво е чувството да създадеш свят, в който знаеш всички факти и знаеш какво мисли всеки.
- И какво беше усещането?
- Чудесно! Героите ми се лъжат един другиго през цялото време, понякога лъжат сами себе си, но на мен винаги казват истината.
- Защо избрахте тъкмо шпионските трилъри?
- Харесва ми напрежението и бързото развитие на действието в жанра. Исках да пиша книги, които държат читателя в напрежение до последната страница, които са сурови и истински, а краят им е непредвидим и в същото време неизбежен.
- Защо избрахте действието в „Къщата на мрака“ да се развива в наши дни, а не, да речем, през Студената война или Втората световна война?
- Мисля, че от една страна, американският народ е с особено обострени сетива към тероризма. От друга страна, видях от първа ръка какво се случва в Ирак като репортер на Таймс. Опитите ни да преобразим Арабския свят и исляма, защото, честно казано, се опитваме да направим точно това, са едно от най- важните събития от началото на ХХІ век. Не зная дали ще успеем или не, но исках с книгите си да разгледам тези опити.
- Книгите ви звучат много реалистично и убедително. Консултирали ли сте се с ЦРУ или с бивши агенти?
- Честно казано, не съм. Ползвам три основни източника на информация. На първо място, времето, прекарано в Ирак, ми помогна да се запозная с военните, които играят сериозна роля в книгите ми. Работил съм и по много случаи като разследващ журналист за Таймс, така че съм се срещал с хора от ЦРУ и с федерални прокурори. Накрая, разполагам с огромна информация от отворени източници – книги и електронни бази данни в интернет. Там има всичко: от това как Агенцията за национална сигурност прихваща електронните комуникации до това как да построиш кола бомба. Много успокояващо, нали? Относно героите ми са ми казвали, че по- достоверен е образът на Елис Шафер. Това е човекът, който отчаяно се опитва да подреди парченцата на пъзела и често среща проблеми в лицето на началниците си.
- Докато извършвахте проучванията си за шпионския аспект на романите си, кое ви учуди най- много?
- Най- много се изненадах от това колко проблеми всъщност има в ЦРУ! Агенцията винаги е имала тромава бюрокрация и се е огъвала под товара на отговорностите си, лъкатушейки от провал към провал – от операцията в Залива на прасетата до аферата Иран- контри. Но в крайна сметка това, което очакваме от ЦРУ, е на практика невъзможно – струва ми се, че искаме агенцията да може да предсказва и после да променя бъдещето.
- Откъде черпите вдъхновение?
- От хубавите книги. Четенето на класиците или на добра съвременна литература ми помага да развия собствените си способности на разказвач.
- Ако можехте да вечеряте с трима други автори, живи или мъртви, кои бихте избрали?
- Греъм Грийн, Джон льо Каре и Робърт Пен Уорън.