page contents Книжен Ъгъл: Богът на балканските народи се нарича Страст
Предоставено от Blogger.

Богът на балканските народи се нарича Страст

6.9.11

Петко Тодоров

Преведоха романа, за който Владимир Пищало призна: Щях да експлодирам, ако не го бях написал

„Тези народи са като рисунки, направени една върху друга, които, погледнати отстрани, образуват една обща картина”, казва Владимир Пищало за балканските в „Милениум в Белград” (изд. „Унискорп”).

Романът е за Сърбия през 90-те, разказана чрез роман за Белград, разказан чрез романа на 4 приятели белградчани, хора на духа, автобиографично. Номиниран за френската литературна награда „Фемина” за чуждоезичен роман.

Пищало е роден в Сараево, сега е университетски преподавател по история в САЩ: „Мръсна работа, но все някой трябва да я върши”.

„Бих експлодирал, ако не бях написал тази книга”, казва Пищало на друго място. Бива да го заслушаме, най-малкото защото градът му признава за любими „българите и сърбите, които ме зидаха и рушаха”.

Белград, не е ли любопитно? Иначе това е поредният силен нов сръбски роман. Свикнахме да мислим, че те са по-талантливите автори на футбол и кино, ще трябва да преглътнем и материята литература. Така е поне заради резултата: четат ги в Сърбия повече от преводните и навън се натискат да ги превеждат.

И поне заради една от причините, Пищало й казва „висша простота”, съчетанието не е негово, негово е обяснението: Ако нещата могат да са прости и едновременно с това да имат и друго измерение. Като че ли най-непосилното съчетание за нашенските постмодернисти – те си знаят.

Но не е просто само до тях. Ние си правим национално събитие от вапцването на един паметник, докато за тях графити от сорта „Целият свят е заключен, а ключовете не се виждат никъде” са всекидневие. Може би защото са по стени, обзаведени през 44-45-а с графити „Проверено, мин нет”, припомня Пищало. Историята е и литературна привилегия. Даже и за времето на 90-те.

Състезание между нашата и сръбската литература е възможно само на битово равнище. Нашата привилегия е, че се усещаме интимно в тяхната. Пищало го казва и така: „Балканските народи само се преструват, че вярват в различни богове, а всъщност вярват в един-единствен, който се нарича Страст”.