page contents Книжен Ъгъл: Бизнес по "Правилата на мафията"
Предоставено от Blogger.

Бизнес по "Правилата на мафията"

8.9.11



Арестът на Луис Феранте
Хората, които са прочели мемоарите ми „Освободен“, знаят, че там съм променил имената на онези, с които съм извършвал престъпления, за да прикрия истинската им самоличност. Никога не съм доносничил срещу колеги от мафията или когото и да било друг и макар да реших да напусна тази организация, докато бях в затвора, оставам лоялен към бившите си партньори.


В тази книга с малки изключения използвам истински имена, тъй като гангстерите, за които пиша, са или мъртви, или са зад решетките, или вече сътрудничат на властите. Нищо от написаното тук не може да доведе до нови криминални обвинения. Не разкривам престъпления и не посочвам нови обекти на правоохранителните органи, а просто хвърлям светлина върху изострения бизнес усет на мафията.

В книгата наричам хората от организираната престъпност „гангстери“, „мафиоти“ или просто „мафия“. Това са популярни термини, които обаче много рядко се използват от членовете на престъпните фамилии. Те наричат организацията си Коза Ностра, което означава „нашето нещо“, или боргата, което означава „фамилията“. Предварително се извинявам за доста цветистия си език.

В Древна Спарта момчетата, навършили дванайсет години, преминавали през особено обучение, целящо да изостри ума им и да им даде умения, нужни за оцеляването им в суровия свят. Децата били държани гладни почти до пълно изтощение в лагери по близките хълмове. После били изпращани в града да крадат храна, за да ядат. Трябвало да бъдат умни и хитри - ако ги хванели, наказвали ги жестоко. Не заради кражбата, а заради неуспеха.

Спартанците вярвали, че младият мъж, който овладее уменията на крадеца, ще преуспее в живота. Не препоръчвам на никого да стане крадец, за да преуспее, но ако човек проучи същността на големите престъпници, би могъл да извлече множество полезни уроци.

Бандитското поведение в ранна младост често
показва силен характер и целеустременост.

Едгар Сноу, „Червена звезда над Китай“

Започнах да крада на дванайсет. Като тийнейджър управлявах сервиз за „разкостване“ на автомобили, към двайсетата си година отвлякох първия си камион, а малко след това вече оглавявах свой собствен екип от доста по-възрастни мъже от фамилията Гамбино. Подозираха ме за някои от най-големите грабежи в историята на Съединените щати, преди да навърша двайсет и една.

Нямам висше образование, затова разчитах само на инстинктите си, когато плувах в опасния, но доходоносен свят на мафията, за да нося милиони печалби за фамилията - все едно на фирмата си. Във всеки един момент животът ме вкарваше в три различни роли. Бях служител на фамилията Гамбино. Бях бос, или „изпълнителен директор“, на собствения си екип. И бях член на ръководството на средно ниво, който получаваше нареждания от шефовете и ги предаваше надолу, на подчинените. Поради това имах възможност да разговарям с хора от всички нива на корпоративната стълбица.
Никога не са ме хващали да извършвам престъпления, но информация, подадена от доверени източници, доведе до няколко федерални разследвания. Макар да имах твърде успешна кариера, накрая ме заловиха и представителите на правосъдието сглобиха обвиненията си срещу мен на базата на сведенията, получени от тези информатори. Заплашваше ме затвор до края на живота ми. Прокурорите ми предложиха да им сътруднича в разследването срещу други мафиоти и да получа в замяна свободата си.

Отказах да предам приятелите и помощниците си, а адвокатът ми успя да постигне споразумение за по-лека присъда, ако се призная за виновен, след като човекът, доносничил срещу мен, беше изхвърлен от правителствената програма за защита на свидетелите. Осъдиха ме на дванайсет години и половина и ме изпратиха в заведение с максимално строг режим в Луисбърг, Пенсилвания.

В затвора осъзнах, че престъпленията са лошо нещо. Разбира се, животът е борба и не бива да го прекараме на колене, но и нямаме право да превръщаме другите хора в наши жертви. Реших да се променя.

В затвора прочетох и първата си книга. В началото не беше лесно. Речникът ми се оказа ограничен, както и способността ми да се съсредоточавам и да разбирам какво чета. Не се отказах обаче и скоро открих удоволствието от книгите. В килията ми имаше купчини с томове както под леглото, така и около тоалетната чиния. Каменните стени на другите килии бяха покрити със снимки на голи жени, а по моите висяха карти.

В продължение на години четях всеки ден, докато мускулите на очите ми не започнеха да ме болят. Заспивах от умора, но след няколко часа сън пак потъвах в книгите. Килията ми се превърна в класна стая, в която изучавах всички възможни предмети. Лично аз, сам от затвора, съборих едно от федералните обвинения срещу мен и бях освободен след осем години и половина престой вътре. Вече бях усвоил изкуството на писането, бях анализирал куп романи на големите майстори от XIX век и бях написал свой собствен.

При излизането си от затвора имах наивната представа, че напускам престъпния свят и го оставям зад гърба си, а с него и различните бандити, с които се бях сблъсквал ежедневно на улицата. Мечтаех да заема мястото си в света на закона. Колко ли различно щеше да е това от живота, който познавах?

За моя изненада съвсем скоро разбрах, че представата ми за света на светло е една фантазия. В почтеното общество попаднах на отрепки, много по-лоши от повечето от бандитите, които познавах - всичките бяха вълци, скрити в овчи кожи.

Като лихвар, никога не съм повишавал лихвата върху нечий заем просто така. Дори напротив - намалявал съм я като награда за навременно плащане. Фирмите, които издават кредитни карти, повишават лихвите независимо от това как плащаш, и го правят без твое знание и съгласие. Ами скритите им такси? „Всичко е написано с дребния шрифт - каза ми един служител. - Трябвало е да го прочетеш.“ Все едно да увелича лихвата върху заема на някого и да му обясня: „Когато ти дадох парите, прошепнах, че може да стане така. Трябваше да си ме чул.“

Агенциите за събиране на дългове звънят по телефона и тормозят човека, който вдигне слушалката. Не ги интересува, че баба ти или майка ти могат всеки момент да умрат. Ще стане много лошо! Плащай! Говорете каквото искате за мафията, но кодексът и забранява на гангстерите даже и да доближават домовете на хората, да не говорим да тормозят семействата им.

Банките отнемат жилища и изхвърлят обитателите им на улицата. Местният шериф се сдобива със съдебна заповед, заключва вратата и изхвърля семейството. Обзалагам се, че всеки баща, който е преживял това, би предпочел да си има работа с нас. Е, може да му счупим някоя и друга кост или да му насиним окото. Много важно, къщата му си остава негова!

Да си говорим честно - мафиотите са егоисти, целящи личното си облагодетелстване, но такива са и бизнесмените. Мафиотите се избиват от време на време, но оцелелите получават нещичко. Повечето бизнесмени, банки и фирми за кредитни карти дебнат за жертви навсякъде и непрекъснато.

Ние се избиваме само едни други.
Бенджамин (Бъгси) Сигъл

Когато бях мафиот, хората се страхуваха от мен и лешоядите стояха настрана. Когато станах почтен гражданин, се превърнах в дивеч - всички се опитваха да ме прецакат. Когато излязох от затвора, имах нужда от кола и апартамент. Отново и отново различни продавачи се опитваха да ме преметнат със старите си номера. Всеки път когато бях готов да се подпиша над пунктираната линия, сменяха условията.

Наех апартамент. През зимата хазяинът ми не желаеше да засили отоплението, но стиснатото копеле си събираше наема на секундата. Трябваше да си купя електрическа печка. Когато напуснах и си поисках депозита, той взе да мрънка, че няма пари. Започнах да си търся къща. Всички брокери се опитваха да ми пробутат кредит с плаваща лихва и се кълняха, че тя никога нямало да се увеличи. Знаех, че лъжат. Когато заплашвах, че ако това стане, ще се върна с бейзболна бухалка, веднага признаваха, че е съвсем възможно лихвата да се увеличи.

Не знам колко пъти съм вдигал ръце и съм си казвал: „Каква шайка мошеници!“ Чувствах се заобиколен от хищници - до голяма степен както на улицата и дори по-зле, в затвора, където всяка секунда трябваше да си пазя гърба. Не съм първият, който установява, че затворът е като нормалното общество.

Джонатан Суифт отбелязва, че ако става дума за морал, престъпниците в затвора не се различават кой знае колко от хората от висшето общество. И като стана дума за Джонатан Суифт, чувствах се като Гъливер, завързан и стъпкан от хора, много по-малки от мен. Беше време да се изправя. Реших да дам свобода на агресивния дух, който бях придобил в мафията - свят, в който, за да успееш, трябва първо да оцелееш.

И аз, загубен сред безличната тълпа, трябваше да прилагам повече знания, пресметливост и ловкост, за да оцелея, отколкото са били нужни, за да се управляват провинциите на Испания цял век.
Пиер Бомарше, „Сватбата на Фигаро“

Изведнъж получих огромно предимство пред онези дребни хора. Жизненият ми опит се оказа тренировъчната площадка, която щеше да ми донесе истински успех. Животът, който бях водил и заради който често бях съжалявал, ме бе научил да се пазя от хищници, да надушвам измамниците, да надхитрям змиите. Бе ме научил да разчитам на себе си, да мисля мащабно, да вярвам в силите си.

В мафията бях свикнал да поемам инициативата, да предлагам нови идеи и да ги реализирам на практика. Бях се научил да комуникирам с хората. Бях уреждал спорове между лекари, адвокати, банкери и брокери - хора с впечатляващи научни постижения, които обаче бяха лишени от основната способност да изговарят нещата.

След като в миналото си бях имал работа с най-различни типове, се чувствах в свои води и във висшето общество, и в гетото. Можех да се занасям с някой клошар или да сключа договор с банкер. Можех да разговарям с всекиго. Освен това се бях научил да елиминирам препятствията. Понякога ги избутвах настрана. Понякога минавах право през тях.

“Сега няма Алпи.” Това заявява Наполеон, след като е отхвърлил най-голямото препятствие пред завладяването на Италия. Той е роден и израснал на Корсика, остров, който тачи бандитите си, и това влияние винаги е било част от него. И Наполеон управлява Франция като бос на мафията.

Мафията често използва силови методи. По-често обаче мафиотите постигат същите цели, като се сприятеляват с хората, стават им симпатични и след това просто излагат исканията си. След като преоцених представата си за „почтеното“ общество, установих, че новата ми среда е до голяма степен като старата и че макар да използва по-малко насилие, тя много често е по-коварна. Продължих да прилагам гражданските аспекти от живота в мафията и успехът не закъсня. Древните биха се гордели с мен - бях живо доказателство за спартанската „теория за крадците“.

Днес съм посветил живота си на помощта за другите. Мемоарите ми достигнаха до читателите по целия свят и непрекъснато получавам писма от хора, които казват, че книгата ми е променила живота им. Появявал съм се по телевизията в повече от двеста страни и съм говорил пред най-различни аудитории - от закоравели мошеници до полицейски инспектори, от младежки групи до пенсионерски клубове, от колежи и университети до бизнес организации и конференции на библиотекарите.

Подобно на гърците от времето на Омир, на евреите талмудисти и на американските индианци, по-възрастните мафиоти използват устния разказ, за да обучат младежите си и да им предадат изпитаната мъдрост на улицата. В тази книга продължавам вековната традиция, за да предам тази мъдрост. Когато е уместно, описвам исторически събития, за да подчертая, че всеки урок може да бъде прилаган универсално и че няма нищо ново под слънцето.

Ако научиш какво се е случило вчера, ще си готов за онова, което няма как да не се случи утре. На различни места в текста предлагам подходящи цитати, за да защитя тезата си или да насърча хората да прочетат нещо допълнително. Целта на тази книга е да ви запознае с по-добрите страни на Коза Ностра, така че „нашето нещо“ да стане „вашето нещо“.

Превод Владимир Германов


Следва: Мафията - най-старата корпорация

* Из книгата “Правилата на мафията”, подготвена от ИК “Обсидиан”. Бившият гангстер Луис Феранте, преживял истинско „прераждане” в затвора и превърнал се в популярен писател и лектор, предлага куп смислени и практични съвети за оцеляване във всякаква среда на базата на невероятно богатия си опит и познанства с престъпния свят.