page contents Книжен Ъгъл: “Енергийни” гривни, медальони и други фалшиви псевдонаучни боклуци
Предоставено от Blogger.

“Енергийни” гривни, медальони и други фалшиви псевдонаучни боклуци

12.9.11

Бен Голдейкър*

“Сред многото хапчета например би трябвало да открият промоцията и препоръката му за медальона „Кю Линк“, струващ само 69,99 лири. „Кю Линк“ е уред, който се продава, за да ви предпази от ужасяващите невидими електромагнитни лъчи, за които Холфорд обича да говори, а освен това уредът лекува и много болежки. Според каталога на Холфорд:

Той няма нужда от батерии и се „захранва“ от носещия го човек – микрочипът се активира от медна индукционна намотка, която улавя достатъчно микротокове от сърцето ви, за да захранва медальона.
Производителите обясняват, че „Кю Линк“ коригира вашите „енергийни честоти“. Медальонът бе засипан с хвалебствия в „Таймс“, „Дейли Мейл“ и „Лондон днес“ на Ай Ти Ви и е разбираемо защо – той прилича донякъде на карта памет за камера, с осем контактни площадки на една платка върху лицевата страна, един високотехнологичен електронен компонент, монтиран в центъра, и медна намотка по края.

Миналото лято си купих един и го занесох на Доркбот Камп, годишен фестивал на дорковете (технически гении), който се провежда – тук шегата май отива твърде далеч – в един скаутски лагер край Доркинг. Тук, на припек, едни от най-вдетинените британски факири в електрониката се заеха да изследват „Кю Линк“.
Връзвахме го за разни уреди и се опитвахме да измерим излъчваните „честоти“, но без успех. А после направихме онова, което прави всеки дорк, сблъскал се с интересно устройство – разпарчетосахме го. Като почнахме да пробиваме, първото, на което се натъкнахме, беше платката. Тя, както забелязахме развеселено, не беше свързана по никакъв начин с медната намотка, и следователно не се захранваше чрез намотката, както се твърдеше.
 
От осемте медни контактни площадки наистина излизаха някакви любопитно изглеждащи пътечки, но при по-внимателен оглед се оказа, че те не са свързани с абсолютно нищо. Бихте могли да ги наречете „декоративни“. Би трябвало да спомена, в името на точността, че не съм сигурен дали мога да наричам нещо „електронна схема“, ако в него изобщо липсва „схема“.

Накрая идва един модерен електронен компонент на повърхността, запоен в центъра на устройството, изложен на видно място под прозрачно пластмасово покритие. Изглежда впечатляващо, но каквото и да представлява, той не е свързан с абсолютно нищо. Внимателната проверка с лупа и експериментите с мултицет и осцилоскоп разкриха, че този компонент на „електронната схема“ е резистор с нулево съпротивление. Този резистор няма съпротивление – парченце жица в кутийка. Звучи като нещо излишно, но в действителност е много полезен за свързването на съседни пътечки на електронната платка. (Чувствам се длъжен да се извиня, че знам това).

Подобен компонент не е евтин. Трябва да признаем, че това е изключително висококачествен резистор за повърхностен монтаж, произведен с много малък толеранс, добре калибриран и доставян в малки количества. Купува се на ролки хартиена лента по 18 см, като всяка ролка съдържа около 5000 резистора, и може да ви се наложи да платите цели 0,005 лири за такъв резистор.

Извинете, това беше сарказъм. Резисторите с нулево съпротивление са изключително евтини. Ето това е медальонът „Кю Линк“. Никакъв микрочип. Една намотка, която не е свързана с нищо. И един резистор с нулево съпротивление, който струва половин пени и също не е свързан с нищо”.

Превод Елена Филипова

* Из “Псевдонауката” (ИК "Изток Запад") на Бен Голдейкър, водещ британски журналист, доктор и преподавател, списващ седмична колонка в “Гардиън”, посветена на псевдонауката, която ни залива отвсякъде. До момента книгата е ставала бестселър в САЩ и Англия, публикувана е в 18 държави и са продадени над 280 000 копия.