page contents Книжен ъгъл: Откъс: Ябълковото дърво
Предоставено от Blogger.

Откъс: Ябълковото дърво

11.9.11

Херта Мюлер

Преди войната имало едно ябълково дърво зад черквата. Било ябълково дърво, което изяждало самo своите ябълки.
Бащата на нощния пазач също бил нощен пазач. Една лятна нощ той стоял зад чемширения плет. Видял как ябълковото дърво отворило уста – горе на ствола, където се разклонявало. Ябълковото дърво ядяло ябълки.

Сутринта нощният пазач не си легнал. Отишъл при селския съдия. Казал му, че ябълковото дърво зад черквата самo си ядяло ябълките. Съдията се изсмял. Миглите му трепкали, докато се смеел. В слепоочията на съдията почуквали малките чукчета на живота.
Нощният пазач си отишъл вкъщи. Легнал да спи с дрехите. Заспал. В съня си потънал в пот.
Докато спял, ябълковото дърво драскало по слепоочията на селския съдия, докато ги разранило. Очите му се зачервили, а устата му пресъхнала.
След като се наобядвал, селският съдия зашлевил жена си. Бил видял в супата си плуващи ябълки. И ги бил погълнал.
След като се нахранил, селският съдия не успял да заспи.
Затворил очи и чул кори на дърво да се блъскат зад стената. Корите на дървото висели в редица. Полюшвали се на въжета и поглъщали ябълки.
Вечерта селският съдия свикал събрание. Хората се на-
събрали. Селският съдия назначил комитет за охрана на ябъл-
ковото дърво. В комитета влизали четирима чифликчии, све-
щеникът, селският учител и самият съдия.
Учителят държал реч. Нарекъл комитета за охрана Комитет в лятна нощ. Свещеникът отказал да охранява ябълковото дърво зад черквата. Три пъти се прекръстил. Оправдал се със: „Господи, прости на твоите грешни чада“. Заплашил, че на следващата сутрин ще замине за града и ще съобщи на епископа за богохулството.
Онази вечер късно се стъмнило. Слънцето в своя зной не могло да открие края на деня. Нощта бликнала от земята връз селото.
Членовете на „Комитета в лятна нощ“ се промъкнали край чемширения плет в тъмнината. Полегнали под ябълковото дърво и се загледали в клонака.
Селският съдия носел брадва. Чифликчиите оставили
своите вили в тревата. Селският учител седял край ветроупо-
рен фенер с молив и тетрадка под един чувал. С едно око гле-
дал през голяма колкото палец дупка в чувала. Пишел отчет.
Нощта достигнала своя апогей. Изтикала небето извън селото. Било полунощ. „Комитетът в лятна нощ“ гледал втренчено полуизгоненото небе. Учителят под чувала погледнал джобния си часовник. Било минало полунощ. Часовникът на камбанарията не бил ударил.
Свещеникът бил спрял часовника. Неговите зъбчати коле-
лета не трябвало да отмерват часа на греха. Тишината трябва-
ло да обвини селото.
Никой в селото не спял. Кучетата се спотайвали по улиците. Не лаели. Котките се били покатерили по дърветата. Гледали със светещи като фенери очи.
Хората си стояли по къщите. Майките носели на ръце децата си напред-назад сред запалените свещи. Децата не плачели.
Виндиш седял с Барбара под моста.
Учителят видял полунощ на своя джобен часовник. Протегнал ръка изпод чувала. Направил знак на „Комитета в лятна нощ“.
Ябълковото дърво не помръдвало. Селският съдия прочистил гърлото си от дългото мълчане. Тютюнева кашлица разтресла един от чифликчиите. Той чевръсто откъснал сноп трева. Набутал тревата в устата си. Погребал своята кашлица.
Два часа след полунощ ябълковото дърво започнало да се тресе. Горе, където стволът се разклонявал, зейнала уста. Устата поглъщала ябълки.
„Комитетът в лятна нощ“ чул примляскването на устата.
Там някъде, зад стената в черквата, свирели щурци.
Устата поглъщала шестата ябълка. Селският съдия изтичал до дървото. Ударил с брадвата зейналата паст. Чифликчиите надигнали вили. Застанали зад селския съдия.
Парче кора с жълто мокро дърво паднала в тревата.
Ябълковото дърво затворило уста.
Никой от „Комитета в лятна нощ“ не видял как и кога ябълковото дърво затворило своята паст.
Учителят изпълзял от чувала. Той като учител трябва да види това, рекъл селският съдия.
В четири часа сутринта свещеникът – в своето дълго черно расо, под своята голяма черна шапка, със своето черно куфарче – тръгнал към гарата. Крачел бързо. Гледал само в паважа. По стените на къщите лазела зората. Варта изсветлявала.
Три дни по-късно в селото пристигнал епископът. Черквата се изпълнила с народ. Хората гледали как той се движи между банките към олтара. Изкачил се на амвона.
Епископът не се помолил. Казал, че е прочел отчета на учителя. Че се е посъветвал с Господ. „Бог отдавна знае“, викнал, „Бог ми каза да си спомним за Адам и Ева. Бог“, казал епископът тихо, „Бог ми каза: ябълковото дърво е дяволът.“
Епископът бил написал писмо на свещеника. Написал писмото на латински. Свещеникът прочел писмото от амвона. Заради латинския амвонът сякаш бил много нависоко.
Бащата на нощния пазач казал, че не се чувал гласът на свещеника.
Когато свещеникът изчел писмото, си затворил очите. Събрал ръце и се помолил на латински. Слязъл от амвона. Изглеждал смален. Лицето му било уморено. Застанал с лице към олтара. „Не бива да сечем дървото. Трябва да изгорим дървото – така както си стърчи“, казал той.
На стария кожар много му се искало да купи дървото от
свещеника. Но свещеникът казал: „Словото Божие е свято. Епископът ги разбира тия работи.“
Вечерта мъжете докарали една кола слама. Четиримата чифликчии увили дървото със слама. Кметът се покачил върху стълба. Посипал короната със слама.
Свещеникът стоял зад ябълковото дърво и на висок глас се молел. Покрай чемширения плет се бил строил църковният хор и редял песнопения. Било студено и от песнопенията струйки
дъх се носели нагоре към небето. Жените и децата се молели тихо.
Учителят подпалил сламата с горяща съчка. Пламъкът погълнал сламата. Ставал все по-голям. Пламъкът погълнал кората на дървото. Огънят пращял в дървото. Короната на дървото заблизала небето. Луната се свила в огнена завивка.
Ябълките се издули. Спукали се. Сокът им зацвърчал. Засъскал като горяща жива плът. Пушекът вонял. Смъдял на очите. Песнопенията се раздирали от кашлица.
Цялото село било обвито в пушилка до първия дъжд. Учителят записал всичко в тетрадката си. Нарекъл тази пушилка ябълкова пушилка.
-------
Херта Мюлер получава Нобеловата награда за литература, книгите й са преведени на повече от 20 езика. Родена е през 1953 г. в немското селце Ницкидорф, Трансилвания (Румъния). Живее в Берлин от 1987. Тя пише „На тоя свят човекът е голям фазан“ (ИК "Сиела") една година преди да напусне Румъния и да отпътува за Германия.
Изселването или по-скоро очакването на изселването е голямата тема на тази книга. През 80-те години на ХХ в., в Румъния на Чаушеску, семейство Виндиш, което е с германски произход, чака разрешение да се изсели на Запад. Докато все повече съседи – румънски германци, напускат селото, семейството продължава да чака. Животът сякаш е спрял. Едва когато дъщерята Амали се продава заради разрешението за изселване, семейството получава жадуваните документи. В сгъстени краски, с поетичен език Херта Мюлер разказва историята на една екзистенциална драма в Европа от изминалия ХХ век.
„На тоя свят човекът е голям фазан“ – така гласи една румънска поговорка, която пренася безпомощността на дивата птица с подрязани криле (и която не може да лети) върху човешката несрета и злощастие. „На тоя свят човекът е голям фазан” е изящна колекция – мозайка от фрагменти и кратки разкази с постоянни герои и сюжети, свързани помежду си.