page contents Книжен Ъгъл: Третата изповед на Любомир Левчев
Предоставено от Blogger.

Третата изповед на Любомир Левчев

26.9.11

„Ако имам дни, ще трябва да отговоря на още някои въпроси в един бъдещ роман…“, споделя Любомир Левчев със своите читатели в излязлата през 1998 г. автобиографична книга „Ти си следващият“. Тринайсет години по-късно „Панихида за мъртвото време“  (Ентусиаст) не са просто мемоари, а изповед на поета и човека Любомир Левчев, критичен поглед към изминалото време в търсене на идеала.

Роман от спомени, изпратени в „мъртвото време“, където като призраци изникват много личности от близкото ни минало и настояще. Литературен „паметник“ на нелекото минало на превратности и премеждия.

„Панихида за мъртвото време“ побира между кориците си лирични редове, епиграфи, експресивни моменти, стихове. В нея има усещане за болка, страх и смърт, и едновременно за надежда, радост и оптимизъм. Тя разкрива живота и поезията на Левчев в цялото им многообразие от спомени за стихове, за личности, за мигове, които са пресъздадени с внимание и подробности. Толкова много хора населяват страниците на тази книга.

Голяма част от тях вече са преминали отвъд, така че тя се превръща в панихида за интересни и ярки личности, останали завинаги в историята. Не малко страници са посветени на невероятната Ванга, на Людмила Живкова и нейните идеи и проекти и на отношенията ѝ с най-близките, на Тодор Живков и неговите странности и маниери в многолетното му управление, на популярни български и чужди писатели, поети, художници, артисти, интелектуалци.

Авторът споделя наблюдения върху историческите механизми, които доведоха до „внезапното“ рухване на съветската система; разказва от първо лице историята на световните писателски срещи; прави портретни скици от натура на някои от най-крупните образи на писатели и политически личности от XX век; говори за мир и изолация във времето на мъртвата хватка на Студената война; спомня си събития, които хвърлят светлина върху образа на загадъчната Людмила Живкова; прави ни свидетели на срещи с пророчицата Ванга; размишлява за приятелството – спасителния благодетел на човека.

Книгата разкрива какво е да бъдеш председател на Съюза на българските писатели почти десетилетие (1979–1988), как се събират големи творци за срещи в София по време на социализма, как действа цензурата. Тя разказва за общуването със силните на деня, за това как се случва перестройката и как се сменя политическата система, за отношенията между България и Съветския съюз. За очарованието, но и капризите и детинщините на известни личности, за ролята на случайностите в политическия и светския живот у нас.

За интригите, симпатиите и нехаресванията сред писателите, за много книги, които се раждат и издават въпреки трудностите, за стойността на литературните награди, за това как се „издигат и свалят“ хората на словото. Това, което Любомир Левчев е извадил на показ, като съвременник и участник в случващото се, няма да остави никого безразличен.

„Защо се ровя в сънищата си като клошар“ – пита писателят и за мнозинството тази метафора е ясна. Още с първите редове на романа читателите вече са наясно с предложението да съпреживеят дните на поета. „Това са моите дневници, а дневникът е едно дълго пътуване. Аз сам се уплаших колко много съм пътувал“, споделя Любомир Левчев. „Преследван от себе си“, взрян в дните си, той предлага дълбочината и съкровеността на своите преживявания.

„Панихида за мъртвото време е третата ми изповед“, признава писателят, убеден, че „вероятно до края на дните си ще стоя сам между това, за което съм писал, и това, за което никога няма да успея“.

Официалната премиера на книгата ще се състои на 29 септември, четвъртък, от 19:00 ч. в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. На 8 октомври, събота, в 17:00 ч., пловдивчани ще имат възможността лично да се срещнат с автора в мол „Галерия Пловдив“.

Откъс от „Панихида за мъртвото време“

...
Веднъж ми се обадиха от софийското летище:
– Другарю Левчев, вече половин ден при нас се мотае някакъв възрастен англичанин. Или е куку, или е кука... Никой не го посреща, а той забравил кой го е поканил. Какво да го правим?
– Защо се обаждате на мен?
– Защото прилича на културен...
Беше неделен ден.
– Качете го на едно такси и го пратете на моя адрес. Аз ще платя на шофьора.
След малко вкъщи се озова висок възрастен англичанин, облечен с елегантна небрежност. Не показваше никакви признаци на безпокойство. Дора му предложи соленки, а аз – чаша вино, и успяхме все пак да разберем, че идва по линия на културното министерство. Ясно! Трябваше да се скарам на Протокола.
– Но как се казвате?
Той отвори паспорта си и аз прочетох: Сър Стивън Рънсиман. Не помня дали изпуснах паспорта, но душата ми падна на колене пред него:
– Сър, не мога да повярвам! Аз съм ви изучавал в университета. Аз съм плакал над вашата „Първа Българска империя“... Тези негодници, които не са дошли да ви посрещнат, ще присъстват на собственото си изпращане.
– О, не се безпокойте – каза лордът. – Аз съм свикнал. Когато дойдох за първи път в България по покана на цар Борис III, също бяха забравили да ме посрещнат. Само че тогава чаках на железопътната гара.

За Любомир Левчев

Любомир Левчев е роден на 27 април 1935 година в Троян.  Завършва гимназия в София и висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“, специалност „Библиография и библиотекознание“ към Философско-историческия факултет. Председател на съюза на българските писатели от 1979 до 1988 г.

Първата му стихосбирка „Звездите са мои“ е издадена през 1957 г. Сред най-известните му поетични книги са „Обсерватория“ (1967), „Дневник за изгаряне” (1973, 1975), „Заклинания“ (1981), „Лък“ (1983), „Самосъд'83“ (1983), „Метроном“ (1986) и  „Небесен срив“ (1996). Автор на романите „Убий Българина!“ и „Ти си следващият“ и на сценарии за филмите „Мълчаливите пътеки“, „Гибелта на Александър Велики“, „Сладко и горчиво“. 58 негови книги са преведени в 36 страни.