page contents Книжен Ъгъл: Кун Петерс в София - джаз и "Голям европейски роман"
Предоставено от Blogger.

Кун Петерс в София - джаз и "Голям европейски роман"

24.10.11

На 26 октомври белгийският писател Кун Петерс ще гостува в България за премиерата на книгата си „Голям европейски роман“.

Срещата с публиката ще се състои на 26 октомври, сряда, 18 ч. Събитието е организирано съвместно с Белгийското посолство в България и Фламандския литературен фонд. Място на срещата: Зала 5, Вход А3 на Националния дворец на културата.

Литературната премиера ще е последвана от белгийска джаз вечер със знаменитото дуо на саксофониста Бернар Гуйо и българския пианист Събин Тодоров.

„Голям европейски роман“ (ИК "Колибри", превод Анета Данчева-Манолова) се интересува от съвместното ни съществуване в „новата Европа“ – един свят на свирепа конкуренция, но достатъчно богат на собствено минало, за да продължава да ни се струва прекрасен.
Всеки град е представен като отделен химически елемент в система, подобна на Менделеевата. Кун Петерс е роден в Белгия през 1959 г., той е носител на редица награди, включително на престижната F. Bordewijkprijs за романа „Цветята“.

За какво става дума

Кун Петерс

Искам моята книга да бъде „Голям американски роман“, дегизирана като „Голям европейски роман“. Въведох в гугъл израза „Голям европейски роман“ и се оказа, че няма такъв все още.

Трябва да бъде голямо, епично обобщение на европейската история през строгата перспектива на хората, живеещи и работещи в Брюксел, да кажем. Или в Париж, Лондон, Берлин, Загреб, Мадрид, Варшава и всички останали столици в Европа.

Искам да построя романа като периодична таблица. Знаете за Менделеевата таблица. Така направи италианецът Примо Леви: всяка глава съответства на отделен химически елемент. И така - всяка глава от моя роман щеше да се отнася за една столица, сякаш всеки град е химически елемент в някаква изкусна европейска периодична система. С персонажи, които търсят всепоглъщащата любов, многообещаващи и нетърпеливи. Или обратно, все още подвластни на миналото си и поради това мъдри и тъжни.

Искам да опиша красотата на администрацията, еротиката на Брюксел и неговия делови живот. Да покажа как по конгресни центрове, летища и хотели хората се търсят - ние се търсим, и макар и съвсем непознати – как се опитваме да се усетим. Как понякога ни харесва да не се разбираме. Как словоблудстваме, докато се изследваме взаимно. И как поверяваме някои тайни само на хора, които никога дотогава не сме виждали и никога повече няма да видим. Чувстваме, че така тайните ни са в сигурни ръце. Португалецът Песоа говореше за мравките, които „комуникират помежду си със съвсем мъничките си антени, функциониращи хиляди пъти по-добре от нашия сложен език – неимоверно непрозрачен, предпоставящ невъзможност за разбиране“.

Всеки познава библейските чудеса, разказа за насекомото на немския чех Кафка и „Метаморфозите“ на Овидий, в които богове или древни герои се превръщат в дървета и извори. Този род разкази се отнасят за променливостта на нещата, за пренареждането на физическите атоми, които вечно блуждаят. Или както е в традицията на Талмуда: непрекъснато трябва да интерпретираме текстовете, все да ги преправяме и повторно тълкуваме, докато вече не знаем какво е пишело в първия текст. Или пък като в разказа за онзи кораб…

Затова: всяка прилика с хора или градове е случайна. Даже годините тук-там са размествани без затруднение. Защото някой трябва – отсега – да подготви стаите за бъдещето, да изпъне чаршафите по леглата и да сгъне чисти дрехи за пътниците. Тази вечер вече пристигнаха първите и най-хитрите, най-пъргавите вече уверено крачат по улиците ни.

Това е роман, а не книга за европейската политика. Оставям тази сфера на белгийския председател на Европейския съвет Херман Ван Ромпой, който, навярно знаете, пише дребни, симпатични хайку стихове. Аз предпочитам да пиша големи европейски романи.

Книгата вече е преведена на италиански, словенски, унгарски и български език. Странно наистина, изданията на този роман пропълзяха в европейския ни дом откъм южната му част – през задния вход.

Не съм подходящият човек, за да го твърдя, но смятам, че тази книга, с нейното самонадеяно и особено претенциозно заглавие, създава една иронична, романтична версия на европейското съобщество – модел, който ни е потребен. Текстът се занимава с историята на евреите, със съвременната европейска действителност – иска или не, читателят ще обиколи цяла Европа, за да се усъвършенства като читател-европеец.

Дано ви хареса.